Решение № 7879 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2018 г.

Решение № 7879 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община А., чрез процесуален представител, против решение № 1345 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 625/2018 г. на Административен съд - В., с което е отменен негов мълчалив отказ да проведе и завърши процедура по изменение на ПНИ и ПКП на СО "Доброгледски лозя", находящи се в землището на с. с. Д., относно поземлен имот 21587.501.1663, на основание § 4 к, ал. 8, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ по заявление вх. № УТ53. 4-19/04.10.2017 г. Преписката е върната на кмета на община А. за провеждане на процедура по изменение на П. за новообразуваните имоти и Помощния кадастрален план на селищно образование "Доброгледски лозя" /ПНИ и ПКП на СО "Доброгледски лозя"/, землището на с. Д., относно поземлен имот 21587.501.1663 на основание § 4 к, ал. 8, т. 1. 2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложени са доводи, че така постановеното решение е нищожно, поради постановяването му от некомпетентен съд. Твърди се, че в открито съдебно заседание пред Административен съд - В. е направено възражение за даване ход на делото с аргумент, че компетентен да се произнесе по същество на спора като първа инстанция е Районен съд – В.. Заявява искане за обявяване нищожността на решение № 1345/25.06.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 625/2018 г. по описа на съда. Ответната страна по касационната жалба – В. И., в мотивиран писмен отговор и писмена защита пред касационната инстанция, изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни – Р. Статева, В. Дишева, Т. Дишев, З. Дишева, С. Д., С. К., В. С., П. Т., И. И. и Е. И., не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК и съгласно чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК да се обезсили, а делото да бъде изпратено по компетентност на Районен съд – В.. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на кмета на община А. да проведе и завърши процедура по изменение на ПНИ и ПКП на СО – "Доброгледски лозя" по заявление вх. № УТ53. 4-19/04.10.2017 г., подадено от В. И. от [населено място], за провеждане на процедура по изменение на П. за новообразуваните имоти и Помощния кадастрален план на селищно образование "Доброгледски лозя", разположено в землището на с. Д., относно поземлен имот 21587.501.1663, като на основание § 4, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ сезираният административен орган се задължава да проведе исканата процедура, като се произнесе със заповед, с която да уважи или отхвърли искането. По делото няма спор, че процедурата не е приключена с нарочен правен акт в предвидения от закона чл. 57, ал. 5 АПК – 04.11.2017 г., както и в определения от административния орган срок – 02.01.2018 г. Съдът е приел, че по повод отправеното искане, предвид уредената в закона процедура, административният орган следва да се произнесе в изпълнение на разпоредбата на чл. 57, ал. 5 АПК, съответно в едномесечен срок от започване на производството, вместо в общия 14 /четиринадесет/ дневен срок по ал. 1 от същият член. Приета е и предпоставката, че съгласно хипотезата на чл. 57, ал. 8 АПК административния орган незабавно следва да уведоми заявителя за удължения срок, което в настоящия случай органът не е изпълнил и съответно непроизнасянето в законоустановените срокове от страна на административния орган представлява незаконосъобразен мълчалив отказ. С молба изх. № 1103-467/21.08.2018 г., изпратена от процесуални представител на кмета на община А., приложена пред касационната инстанция, е изложено, че след служебно извършена справка в деловодството на Административен съд – В., е установено, че касационната жалба против решение № 1345/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 625/2018 г. на Административен съд – В., все още не е изпратено на Върховен административен съд. Представена е, с цел правоприлагане при напълно изяснена фактическа обстановка, заповед № 153/23.07.2018 г. на кмета на община А. за отказ за изменение на ПНИ в частта за новообразуван имот № 501. 1363 по ПНИ на местност "Доброгледски лозя", землище с. Д., община А., област В., издадена по подадено заявление УТ53. 4-19/04.10.2017 г. от В. И.. Представена е и жалба вх. № ЖЧ-14/09.08.2018 г. от В. И. против заповед № 153/23.07.2018 г. на кмета на община А., която ведно с материалите по преписката е изпратена по компетентност на Районен съд – В.. С горецитираната заповед кметът на община А. на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗСМСМА е отказал изменение на плана на новообразуваните имоти на местност "Доброгледски лозя", землище с. Д., община А., одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на областния управител на област В., в частта новообразуван имот № 501. 1363, по заявление с вх. № УТ53. 4-19/04.10.2017 г., подадено от В. И.. При задължителния служебен контрол за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон - съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК - настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, като постановено от некомпетентен съд. Съобразно § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г. индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Съгласно фикцията, предвидена с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК формирания мълчалив отказ съставлява отказ от издаване на искания административен акт. В случая неправилно съдът е приел, че става реч за извършване на административна услуга. Искането, с което е сезиран административния орган е за издаване на изричен административен акт – заповед за изменение на ПНИ, поради което и реда за оспорване на мълчаливия отказ е този предвиден за оспорване на заповедта. С разпоредбата § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г., е създаден специален ред, относно родовата и местната подсъдност за разглеждане на жалбите против индивидуалните административни актове, издавани по ЗСПЗЗ от кмета на съответната община. Тази специална подсъдност следва и по аргумент за противното от т. 11 на ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г. ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, с която е прието, че само актовете, издадени на основание чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ се разглеждат от административния съд. Известно е, че съдебното решение е недопустимо тогава, когато е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство. Обжалваното решение, постановено еднолично от съдия от състава на административния съд, е недопустимо, защото административният съдия не е имал право и задължение да разгледа жалбата, тъй като извършените от и спрямо него процесуални действия са невалидни, поради което подлежат на обезсилване. В този смисъл е и ТП № 1 от 29.09.2016 г. на ВАС - ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС. С. обезсилване на решението жалбата на В. И. против мълчалив отказ на кмета на община А. - по правилата на родовата и местната подсъдност, следва да се изпрати за разглеждане на Районния съд - В., а ако неговото решение се обжалва, касационната жалба следва да се разгледа от административния съд, действащ като касационна инстанция, но в състав от трима съдии. Именно този съд е компетентен да се произнесе по допустимостта на производството, образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ, с оглед представените доказателства за постановен изричен акт, който е предмет на оспорване пред компетентния районен съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение