Решение № 11943 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2012 г.

Решение № 11943 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емануил Витков Сотиров от гр. Перник, против решение № 12/21.02.2012 г., постановено по адм. дело № 20/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Перник, обективиран в писмо изх. № 2176#1/07.12.2012 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Перник, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че оспореният административен акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, различен от посочения в чл. 54ж, ал. 1 КСО. Счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, административният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката - изпратена на компетентния административен орган за произнасяне по искането. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Перник е отхвърлена жалбата на Емануил Витков Сотиров против отказа на директора на ТП на НОИ - гр. Перник, обективиран в писмо изх. № 2176#1/07.12.2012 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано изплащане на обезщетение за безработица на Емануил Витков Сотиров, поради това че по отношение на него не е изпълнено едно от условията по чл. 54а КСО - за лицето да са били внесени или да са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" най-малко 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съдът е изложил, че времето, през което лицето не е работило поради незаконно уволнение, се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 КСО, в приложимата редакция, осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Предвид това, за периода на незаконното уволнение жалбоподателят няма статута на осигурявано лице за всички социални рискове, като за този период от неговия работодател не са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица". Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е писмо изх. № 2176#1/07.12.2012 г. от директора на ТП на НОИ - гр. Перник, в което е обективиран отказа на този орган да отпусне на Емануил Витков Сотиров парично обезщетение за безработица, по искане от същия с вх. № 2176/22.11.2011 г. В писмото е посочено, че лицето няма право на обезщетение за безработица, поради това че не отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО. Искането от Емануил Витков Сотиров с посочения номер е адресирано до и съответно е заведено с входящ номер в ТП на НОИ /РУ "СО"/ - гр. Перник. В искането е изложено, че със заповед № 47/09.12.2009т. на кмета на община Перник е прекратено служебното правоотношение на Емануил Сотиров поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; тази заповед е отменена от Административен съд гр. Перник с решение № 43/17.03.2010 г., потвърдено с решение № 15467/15.12.2010 г. на Върховния административен съд; след отмяната на заповедта същият се е явил на работа на 29.12.2010 г. и на същата дата е бил отново уволнение поради съкращаване на щата, след което се е регистрирал като безработен и претендира да му бъде изплатено обезщетение за безработица. От съдържанието на искането, с което е сезирано ТП на НОИ - гр. Перник недвусмислено се налага изводът, че лицето е поискало отпускане на обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. В конкретния случай по искането на Емануил Сотиров за отпускане на парично обезщетение за безработица се е произнесъл директорът на ТП на НОИ гр. Перник, а не длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Както е видно от съдържанието на нормата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, в нея, нито в друга законова норма, не е предвидена възможност за произнасяне по искането за обезщетение за безработица от директора на ТП на НОИ. Поради изложеното, оспореният административен акт, обективиран в писмо изх. № 2176#1/07.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Перник, е издаден от некомпетентен орган и представлява нищожен административен акт. При извършената проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 117, ал. 1 и чл. 54ж КСО. Както се посочи по-горе, в чл. 54ж, ал. 1 КСО е предвидено, че актът в хипотеза като настоящата /по искане за отпускане на обезщетение за безработица/ се издава длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО разпореждането за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетение за безработица подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и едва решението на подления подлежи на обжалване пред съда, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО. В случая изобщо не е проведен административен контрол на административния акт, а самият акт е издаден от горестоящия административен орган, без да е налице предвидена нормативна възможност за това. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което на основание чл. 168, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 146, т. 1 АПК, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката изпратена по компетентност за произнасяне по искането на лицето за отпускане и изплащане на обезщетение за безработица. Поради това, че оспореният пред съда административен акт следва да бъде прогласен за нищожен като издаден от некомпетентен орган, не следва в настоящото решение да бъдат обсъждани останалите основания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение