Решение № 8440 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2018 г.

Решение № 8440 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт против решение № 1012 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 5363/2017 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се иска отмяната му. Представлява се от юрисконсулт К. Атанасова и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - К. Енчев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения развити в писмен отговор и пледоария по същество. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 2906/28.04.2017 г., издадена от управителя на Националния осигурителен институт, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. Енчев за длъжността "държавен експерт по осигуряването" в отдел "Методология на отпускане на пенсиите", дирекция "Пенсии" на Националния осигурителен институт.

Съдът е установил правилно фактическите обстоятелства по спора и въз основа на коректния им анализ е достигнал до правно издържан извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

По делото е установено, че с експертно решение № 0389/06.02.2017 г. на ТЕЛК, V МБАЛ София, на жалбоподателя К. Енчев (сега ответник по касация) е определена 72% намалена работоспособност. В експертното решение е отразено, че служителят не може да работи на заеманата от него длъжност, т. к. същата е свързана с психично напрежение и са посочени противопоказните условия на труд. В експертното решение не се съдържа изрично предписание на здравния орган за преместване служителя на друга подходяща длъжност, съгласно утвърдения списък на НОИ за длъжности за трудоустроени лица. В тази връзка от органа по назначаване е поискано становище на службата по трудова медицина "Одико-69" ООД, която е дала такова на 12.04.2017 година. В становището е посочено, че според представения списък на длъжности за трудоустрояване в структурата на НОИ, няма подходящо място за служителя К. Енчев, както и че не е възможно същият да бъде трудоустроен на настоящото му работно място. Органът по назначаването не е приел отправеното до него предложение от К. Енчев, на основание чл. 87б ЗДСл вр. чл. 107з от Кодекса на труда, да премине от работа, изпълнявана в помещенията на работодателя към работа от разстояние, с всички произтичащи права и задължения.

С оспорената заповед, на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК и липса на друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация.

Съдът, след като е обсъдил релевантните нормативни правила, правилно е посочил, че прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл е допустимо когато държавният служител е в невъзможност да изпълнява възложената му работа при две различни хипотези:

1. Служителят страда от болест, която е довела до трайна неработоспособност.

1. Налице са здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия да продължи да изпълнява длъжността си.

Общо условие и при двете хипотези е, че не се допуска прекратяване на служебното правоотношение, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. Съгласно нормативната уредба и съдебната практика "подходяща" е тази длъжност, която съответства на здравословното състояние и образованието и квалификацията на служителя.

Съдът правилно е отбелязал, че въпросът дали здравният статус на служителя позволява да изпълнява професионалната си работа е предоставен в компетентност на медицинските органи. В обсъждания случай, в компетентност на териториалната експертна лекарска комисия (респ. Националната експертна лекарска комисия) е да определи 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или да даде предписание за здравните противопоказния да изпълнява присъщите функции и задачи на заеманата длъжност - чл. 1, ал. 1 и 3 от Наредбата за трудоустрояване (НТ). От данните по делото е видно, че увреждането на служителя е причинило 72 % неработоспособност и същото не му позволява да работи на заеманата до този момент длъжност. Съдът правилно е приел, че спорът между органа по назначаване и служителя относно подходящата работа за трудоустрояване от гледна точка на здравното му състояние следва да се реши от териториалната експертна лекарска комисия, която е констатирала, че лицето не може да работи на заеманата до момента длъжност, а не от службата по трудова медицина. В съответствие с приложимата нормативна уредба съдът е посочил, че органът по назначаване е следвало да направи запитване до териториалната лекарска комисия, издала експертното решение за намалена работоспособност на служителя, какъв вид работа е подходяща за здравословното му състояние, по аргумент от чл. 3, ал. 1 - 3 НТ. При липсата на такова предписание, с което се решава медицинският въпрос има ли подходяща за здравословното състояние на служителя длъжност, съдът е достигнал до обоснован извод, че органът по назначаване неправилно е преценил, че за служителя не е налице длъжност, съответна на здравословния му статус и са изпълнени изискванията по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от съда при решаване на спора по делото.

Изтъкнатите възражения, че в първата хипотеза на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, при установена трайна неработоспособност на служителя, е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си функции и не е необходимо да се изисква заключение на лекарска комисия дали в предприятието има друга подходяща длъжност с оглед здравословното му състояние, не намират подкрепа в нормативната уредба.

На първо място, тук трябва да се посочи, че от съдържанието на уволнителната заповед не е ясно при коя от двете хипотези е прекратено служебното правоотношение на ответника по касация. Тази неяснота не позволява на уволнения служител да организира адекватно защитната си позиция и не може да бъде преодоляна с изявленията на издателя на акта в хода на съдебното производство.

На следващо място, разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл урежда прекратяване на служебното правоотношение при невъзможност на служителя да изпълнява служебните си функции при промяна в здравния статус както при трайно намалена работоспособност поради болест така и при здравни противопоказания. В първия случай на служителят е призната намалена работоспособност, а във втория случай - страда от заболяване, което не е довело до неговата неработоспособност или без да страда от определено заболяване има непоносимост към определени елементи на работната среда. И двете проявни форми на невъзможност служителят да продължи да изпълнява функциите и задачите си следва да бъдат установени от компетентния здравен орган. Също и в двата случая промененото здравословно състояние на служителя, довело до невъзможност да заема длъжността си, не обуславя основание за прекратяване на служебното правоотношение, ако в същата администрация има друга подходяща длъжност и той е съгласен да я заеме.

Въпросът коя длъжността е подходяща в аспект на здравния статус на служителя, както вече се посочи, се решава от компетентния здравен орган, в случая - съответната териториална експертна лекарска комисия. Тази преценка е различна от преценката за намалена работоспособност на служителя и заключението, че не може да работи на заеманата до този момент длъжност, дадена в експертното решение на ТЕЛК. Предмет на обсъждане в решението на първоинстанционния съде е именно отсъствието на предписание каква длъжност би могъл да заеме ответника по касация предвид установеното заболяване и определения процент неработоспособност от лекарската комисия. Поради това, възраженията на касатора, че съдът неправилно е упражнил косвен съдебен контрол върху същото е несъстоятелно. Едва когато се установи по надлежния начин, че няма подходяща за здравословното състояние длъжност или служителят откаже да я заеме, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на служителя на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 АПК. В обсъждания казус, съдът правилно е приел, че тези предпоставки на визираната правна разпоредба не са изпълнени и отменил оспорената заповед.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,