Решение № 12784 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2012 г.

Решение № 12784 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Щерю Николов Русев, чрез проц. представител адв. Стефка Иванова против Решение № 102/19.04.2012 г., постановено по адм. д. № 595/2011 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Щерю Николов Русев против Заповед № ДК-02-СИР-151/18.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Едноетажна постройка № 3", находяща се в ПИ 83017.506.399 по КК на гр. Шабла, УПИ VI, кв. 1 по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно и необосновано. Основателен е доводът за материална незаконосъобразност на решението, като противоречащо на приложимия материалния закон - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Не се обосновават от доказателствата по делото изводите, че процесният строеж не е търпим. Установено е, че е извършен преди 7.04.1987 г., без строителни книжа, но към момента на издаване на заповедта за премахване, за имота, в който е изпълнен строежът има одобрен ПУП-ПРЗ от 2004 г., като той попада в УПИ VI-109, кв. 1 по плана на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, който е отреден за почивна база. Процесният строеж се ползва като почивна база. С оглед на това, по сега действащия ПУП, строежът е допустим и отговаря на правилата и нормативите за това по ЗУТ /по арг. от СТЕ/, поради което е в режим на търпимост с оглед § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Ирелевантни към предмета на спора са собствеността върху земята, правото на строеж върху нея, запазването на строежа по действащия план за застрояване. Строежът е допустим, но тъй като не е включен в застроителния план, ще подлежи на премахване, след възникване на инвестиционна инициатива за изпълнение на предвиденото ново строителство в урегулирания поземлен имот. С оглед изложеното, строежът не подлежи на премахване, поради което заповедта е незаконосъобразна. Като е приел, че строежът не е в режим на търпимост и че подлежи на премахване, съдът е постановил неправилно решение. Налице са основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК на решението, поради което следва се постанови решение по съществото на спора, като се отмени заповедта за премахване на строежа. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав