Решение № 142 от 15.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3946/2008 г.

Решение № 142 от 15.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3946/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Я., гражданин на И. с адрес в [населено място], чрез адв. Р. Ж. от Соф. адв. колегия срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 8.VII.2008 г. постановено по в. гр. д. № 399/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационното обжалване е допуснато на решението на Плевенския окръжен съд относно главния иск за установяване дължимост на неустойката по т. 13 от предварителния договор за сумата 4880 лв. по материално правния въпрос за тълкуване на клаузите на предварителния договор в тяхната взаимна връзка за установяване на действителната воля на страните по сделката. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение в частта, за която е допуснато касационно обжалване с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи от страните и релевираните касационни основания за отмяна. Израелският гражданин Н. Я. е предявил отрицателен установителен иск срещу [фирма] за недължимост на вземането на ответника - продавач по предварителен договор за покупка на апартамент и подземен гараж в [населено място], ул. Ген. лейт. Атанас Стефанов" № 7 за последната вноска от цената по този предварителен договор поради прихващането й с дължимата по т. 13 от него неустойка поради неспазване на срока за предаване на имотите, посочен в т. 3. За събиране на вземането си по последната вноска от цената продавачът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на нотариалния акт № 95 том III дело № 263/2006 г. по частно гр. д. № 671/2007 г. на Плевенския районен съд, който е издал изпълнителен лист за сумата 4880 лв. на 9.III.2007 г., по който е образувано изпълнително дело № 20078140400070/2007 г. на ЧСИ Н. В. рег. № 814. Това обуславя правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за недължимост от купувача по договора на последната вноска от цената, прихваната срещу уговорената неустойка за неспазване на срока за предаване на имотите. По втория евентуално предявен иск ВКС в определението си по чл. 288 от ГПК е отказал допускане на касационно обжалване, поради което тази претенция не се разглежда в настоящото решение. В тази част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 от ГПК. Отхвърлянето на главния иск е мотивирано от въззивния съд по съображение, че уговорения срок в т. 3 на договора касае определена степен на завършеност на сградата, в частност на уговорените за закупуване от ищеца обекти, без да се сочи, че същия срок се отнася и до издаването на разрешението за ползване на обекта - т. нар. акт образец 16. Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че при тълкуване клаузите на предварителния договор относно предвидената неустойка (т. 13) и т. 3 относно сроковете за завършване на сградата, въззивният съд не е спазил задължителното изискване на чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Изрично в т. 13 на предварителния договор се предвижда, че в случай, че продавачът просрочи предаването на имота във вида и срока, посочени в т. 3, той заплаща неустойка на купувача в размер на 75 евро за всеки просрочен ден, но не повече от 4% от цената на имотите. Макар и т. 3 да предвижда срок за изпълнение на строително-монтажните работи в уговорената степен на завършеност, а не и предаването на обектите в същия срок, то неустойката е обвързана именно от неспазване на същия срок за предаване на имота на другата страна по сделката. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че са били налице предпоставките, ангажиращи отговорността на ответника като продавач на двата имота, за неустойката по т. 13 от предварителния договор спрямо купувача. В предварителния договор в т. 3 е посочен срок 15.VII.2006 г., докато удостоверението за въвеждане в експлоатация е с дата 23.Х.2006 г. - просрочие със 110 дни. Неустойката е в размер на 75 евро за всеки просрочен ден, но не повече от 4% от цената. За 110 дни по 75 евро се дължи сумата 8250 евро, но с оглед максимално уговорения размер на неустойката от 4%, то тя се редуцира до този размер от 3904 лв. На 20.ХI.2006 г. ищецът е превел с приложения писмен документ (стр. 14 на първоинстанционното производство) сумата от 976 лв., като в него се съдържа изявление за прихващане на неустойката по т. 13 от договора в размер на 3904 лв. с дължимата последна вноска от цената в размер на 4880 лв. Преводът на сумата от 976 лв. не се оспорва от ответника "Плевен-инжинеринг"-АД, тъй като макар и да е издаден в негова полза изпълнителен лист за цялата последна вноска от 4880 лв., в молбата си до ЧСИ по изпълнително дело вх. № 00691/19.III.2007 г. той претендира от присъдената главница само сумата 3904 лв. със законната лихва върху нея. С оглед на изложеното при установените факти по делото и с оглед тълкуване волята на страните по предварителния договор в съответствие с изискванията на чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, настоящият състав на IV г. о. на ВКС приема, че ответникът дължи уговорената в т. 13 на предварителния договор неустойка за просрочването на предаването на обектите на право на собственост на ищеца. Поради това и законосъобразно е направеното възражение за прихващане по чл. 104 от ЗЗД, тъй като са били налице предпоставките за това според нормата на чл. 103 от ЗЗД. С извършения паричен превод на сумата 976 лв. през ХI. 2006 г., ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по отношение на цената на имота и поради това предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК (отм.), че не дължи търсената сума по изпълнително дело № 20078140400070 - 3904 лв., е основателен и доказан. Като го е отхвърлил, въззивният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт - при наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. С оглед напълно изяснената фактическа обстановка и отсъствието на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 1 и 2 от ГПК, решението на Плевенския окръжен съд следва да се отмени и спорът се пререши като се уважи предявената претенция с правно основание чл. 254 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД и чл. 104 от ЗЗД. При този изход на спора на жалбоподателя Я. се дължат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1311 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение