Решение № 6963 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2018 г.
ВАСПетчленен състав29.05.2018 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 791/2017 г. на тричленен състав на Върховия административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА П. И. К. от с. С., област Б. да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. С., сумата 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6963 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. К. против решение № 213 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 791/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 8121К - 4902/02.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната - делото да бъде върнато на друг тричленен състав на съда за ново разглеждане. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в съответствие с материалния закон. Съдебният състав правилно приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, а заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е постановена след приемане на писмените обяснения на служителя. Ж. К. представя обяснения в хода на дисциплинарното производство няколко пъти (на 01.07.2016 г., на 28.09.2016, г. и на 27.10.2016 г. ), а на 14.11.2016 г. същият депозира пред министъра на вътрешните работи и писмени възражения. Всички обяснения и възражения, независимо от органа, до който са адресирани, са приети от дисциплинарно наказващия орган и са взети предвид при издаване на заповедта за налагане на наказание, както се установява от текста на административния акт. Последните писмени възражения на служителя са представени след запознаване с обобщената справка от приключилото дисциплинарно разследване и със становището на дирекция "Човешки ресурси", поради което следва да се приеме, че отразяват съображенията на жалбподателя по всички факти и доказателства, установени и събрани в хода на проведеното разследване. С това изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР са изпълнени, тъй като е постигната целта на разпоредбата - да се предостави възможност на служителя да изрази своето отношение по случая и да обясни поведението си, а на дисциплинарно наказващият орган - да получи непосредствени впечатления и да си създаде мнение за отношението на служителя към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. Поради изложеното настоящият петчленен състав приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в накърняване на правото му на защита и водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. В този смисъл неоснователно е и касационното възражение за незаконосъобразност на съдебното решение на това основание. В съответствие с материалния закон е и заключението на тричленния състав, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за облага на трето лице, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 10.05.2016 г. жалбоподателят Кънев, разузнавач в сектор "Борба с организираната престъпност" (СБОП), Б. към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"- МВР с цел да предотврати извършване на проверка и провеждане на наказателно преследване срещу осъждания М. С. Ф. провежда среща с Т. Т., подала жалба срещу Филипов, при която я убеждава да оттегли жалбата си, като я уверява, че от това за нея няма да настъпят негативни последици и наказателната й отговорност няма да бъде ангажирана. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за облага на трето лице (тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 7 ЗМВР) и като деяние несъвместимо с морала, извършено в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и да не прикрива правонарушения, а да предприема действия за тяхното предотвратяване и разкриване. В случая правилно е преценено, че поведението на жалбоподателя не е свързано с осъществяване на полицейски правомощия и с пряката му дейност на служител от СБОП, Б.. Законосъобразно е прието, че докладите на служителя относно оперативните контакти с Ф. и за срещата с Т. са само устни, а липсват и данни за получена от Филипов оперативна информация. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а доводите на жалбоподателя, че не е допуснал описаните нарушения следва да се приемат за неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК тричленният състав извършва преценка за законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите и възраженията на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. Ето защо доводът на касационния жалбоподател, че направените от него възражения не са обсъдени от съдебния състав, а постановеното решение не съдържа мотиви са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,