Решение № 14441 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2017 г.

Решение № 14441 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Д. П. срещу решение № 3541 от 26.05.2017 г. постановено по адм. дело № 2331 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения касаещи законосъобразността на оспорената в първоинстанционното производство принудителна административна мярка (ПАМ). Сочи, че с прилагането на процесната ПАМ не се преследват целите посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като не се предотвратява извършването на административно нарушение, нито се преустановява извършването на някакво продължаващо нарушение. По отношение на налагането на ПАМ не е открито отделно производство, различно от това по налагане на административно наказание с наказателно постановление "НП". По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по налагане на ПАМ. Заповедта не отговаря на изискванията предвидени в чл. 59 от АПК. В посочения като основание за издаване на заповедта текст на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са предвидени три предложения. В заповедта не е посочено коя от всички хипотези е налице в конкретния случай. В нея не са посочени и мотивите за издаването й. Така жалбоподателят и съдът са били лишени от възможността да преценят дали административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целта на закона. Заповедта е незаконосъобразна и тъй като е преждевременно издадена. Дали е налице административно нарушение може да бъде установено едва при издаване на НП. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) има обвинителна функция, но не и доказателствена. В случая заповедта е издадена преди наказателното постановление. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена и заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – Заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" ("ПП") при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. П. против заповед за прилагане на ПАМ № 17-4332-000319 от 27.01.2017 г., издадена от заместник-началника на отдел "ПП" при СДВР, с която на П. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца За да постанови този резултат съдът е установил, че с атакуваната заповед от 27.01.2017 г. на Д. П. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС, за това, че на 22.01.2017 г. около 04: 40 ч. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол. Съставен му е АУАН, в който е отразено, че П. отказва да даде качествена проба с техническо средство алкотест Дрегер, като му е издаден талон за медицинско изследване. С. П. е издадено наказателно постановление. Изготвена е докладна записка във връзка с нарушението на П., в която е описана идентична с тази в АУАН и НП фактическа обстановка. При така установеното и след анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в релевантната към датата на издаването на заповедта редакция), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (предвид представени по делото заповед от 09.12.2016 г. издадена от Министъра на вътрешните работи и от 20.01.2017 г. издадена от директора на СДВР), като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Посочил е, че при наличие на елементите, включени във фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е законосъобразна. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, за неяснота в коя хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП попада извършеното от него деяние, за което му е наложена ПАМ, тъй като в заповедта ясно е посочено, че същият отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Посочил е, че заповедта е мотивирана и издадена в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, в релевантната към датата на прилагането на ПАМ редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразно прилагане на мярката. В случая по делото е безспорно установено, че П. е отказал проверка с техническо средство, както и че не е дал кръв за медицинско изследване в определения му срок. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Противно на изложеното в касационната жалба, заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на административнопроизвадствените правила, поради непосочване на точното предложение на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съставляващо основание за прилагането на мярката, доколкото в заповедта изрично е изложено, че ПАМ се прилага поради отказа на П. да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Ето защо жалбоподателят е бил напълно наясно кое е точното правно основание за прилагане на заповедта и правата му не са били нарушени. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, неоснователно е и възражението за преждевременното прилагане на ПАМ. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП достатъчно основание за прилагането на мярката е наличието на някоя от посочените в нормата предпоставки, като няма изискване съответната предпоставка, съставляваща едновременно с това и административно нарушение, да е установена с влязло в сила наказателно постановление. Напротив решаването на въпроса за отговорността на водача с влязло в сила наказателно постановление е едно от основанията за прекратяване на действието на ПАМ. Неоснователно е твърдението за допуснато в хода на административното производство и неотчетено от съда съществено процесуално нарушение, предвид факта, че П. не е бил уведомен за започването му. След извършването на проверката, до момента на издаване на оспорения административен акт, в хода на административното производство други действия от органа не са предприети, поради което, в рамките на неговото провеждане, правата на касатора не биха могли да бъдат нарушени. Срокът, за който ПАМ може да бъде приложена, е нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и при посочването му в заповедта административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност. С прилагането на ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,