Решение № 15028 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2009 г.

Решение № 15028 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Петко Георгиев Петков от гр. София, против решение № 884/14.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1449/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РЛ-031 от 18.02.2008 г. на областния управител на област София, с която му е отказано уважаването на искането за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът по жалбата - Областният управител на област София, чрез процесуалния си представител юрск. Ангелов, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основанията на чл. 2 във връзка с чл. 1 от ЗПГРРЛ, тъй като жалбоподателят не е установил да е репресиран заради политически убеждения или религиозни вярвания, поради което съдът правилно е приел, че жалбоподателят не попада в някоя от категориите, репресирани лица по чл. 1, на които чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица признава правото да бъдат обезщетени с еднократно обезщетение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира същата за неоснователна поради следното: Пред Административен съд - София-град е била обжалвана Заповед № РЛ-031 от 18.02.2008 г. на областния управител на област София, с която на основание § 5 от ПЗР на ЗПГРРЛ във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗА на жалбоподателя е отказано изплащане на еднократно парично обезщетение, тъй като изтърпяната от него репресия не попадат сред изброените като правопораждаща в хипотезите на чл. 2 вр. чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел за правилно, че спрямо жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки за признаване право на еднократно парично обезщетение. Взето е предвид, че твърдяната от жалбоподателя репресия не попада в рамките на закона, тъй като се касае до предприета по отношение на него превантивна мярка на основание чл. 40а от ЗНМ (отм.) - "принудително установяване в друго населено място". Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателя не отговаря на условията по закона и не е правоимащ. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителните основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ така, както е приел областния управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. В конкретния случай не се касае до репресия по политически причини, произход или религиозни убеждения. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение