Решение № 176 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 88/2010 г.

Решение № 176 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 88/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови н. о. х. д. № 688/2009 г. на Окръжен съд гр. С., отмени постановеното по него определение от 14.12.2009 г. и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият редовно призован не се явява и не взема становище по искането. Назначеният му служебен защитник е на становище, че искането е основателно, допуснато е нарушение на материалния закон, поради което и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени материалите по делото намери за установено следното: Искането на Главния прокурор е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: Сливенският окръжен съд с определение от 14.12.2009 г. по н. о. х. д. № 688/2009 г. е одобрил постигнатото споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен и защитника на обвиняемия Н. П. Н., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и са му определени следните наказания: за престъплението по чл. 354в, ал. 1 НК - една година и единадесет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК - две години и единадесет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно две години и единадесет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 67, ал. 3 НК съдът постановил по отношение на подсъдимия и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК - безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 240 часа годишно за три поредни години през изпитателния срок. Определението е постановено при съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Със ЗИД НПК /ДВ, бр. 27/2009 г./ разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК е изменена. Действащата към момента на постановяване на определението разпоредба на чл. 67, ал. 3 НК изчерпателно посочва пробационните мерки, чието изпълнение съдът може да постанови по време на изпитателния срок на отложеното наказание "лишаване от свобода" и това са само пробационните мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 - 4 НК. В този обхват не е включена мярката "безвъзмезден труд в полза на обществото" /по чл. 42а, ал. 1, т. 6 НК/. Като е определил пробационна мярка, каквато към момента на постановяване на съдебния акт не е било допустимо да се прилага, съдът е не е приложил действащия материален закон. Допуснато е нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което и влязлото в сила определение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение