Решение № 10215 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2009 г.

Решение № 10215 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2009 г., I о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Д. Йорданов, против Решение № 20 от 24.04.2009 г. на Административен съд - София - град, Първо административно отделение, 13 -ти състав, постановено по адм. д. № 5055/2008 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп срещу Решение № К 47-0348/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва, считано от датата на възникване на задължението, върху допълнително определени суми за ДДС, до датата на окончателното му погасяване.

Предмет на спора е размерът на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в противоречащ на материалния закон и необоснованост извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос - 12.04.2007 г. Претендира се отмяна на съдебното решение и на митническия акт и присъждане на направените разноски.

Ответникът - Митница "Столична", чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е потвърдил митническия акт в обжалваната част.

Заинтересуваната страна - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НП, редовно призован, не е изразил становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, поради следното:

1. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07BG005003Н000146/12.04.2007 г. дружеството - касационен жалбоподател е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 02.04.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 03.07.2007 г. като дружеството е уведомило митническите органи за това обстоятелство и ги е поканило да коригират при нужда митническата облагаема стойност. На 30.04.08 г. е издадено решението от началника на митницата, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Допълнителното задължение обаче е взето под отчет на 18.05.2008 г. Съдебното производството относно ДДС в размер на 8 888 лв. е прекратено в следствие частично оттегляне на жалбата.

1. За да отхвърли жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че задължението за лихва е възникнало в момента на приемане на митническата декларация, като началният момент на лихвата за забава е законово определен - датата на приемане на декларацията.

Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

1. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на осн. чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 § 1 б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.

1. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, и 214, 218 § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, и чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.

4.1.Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 и 205, и 210, и 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)."

4.2. От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214 § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е.

4.3.Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове.". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 § 1 б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. " Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо.

4.4. Не е основателен и доводът на ответника по касационната жалба в писмената защита по съществото на делото, че жалбоподателят дължи лихва, защото изобщо не му е предоставен срок за изпълнение. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с "датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове", а не тази на възникване на митническо задължение. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава.

Практически дружеството е получило уведомление с което се определя срок за плащане, изтичащ преди извършване на действието за вземането под отчет. В този смисъл факта на уведомяване на "Аурубис България" АД за допълнително определените задължения - главница, не следва да бъде преценяван като основание за дължимост на лихва върху неизплатената главница, считано от момента на изтичане на срока за плащане. Безспорно е между страните, че вземането под отчет е осъществено на 18.05.2008 г., като плащането на главницата е направено на 21.05.2008 г. В този смисъл са основателни доводите на адв. Св. Йорданова, че лихва не се дължи за периода преди вземането под отчет.

Съдебното решение като неправилно следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което по жалба на касатора оспореният митнически акт бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част.

При този резултат на процеса ответникът следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 931,59 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение