Решение № 2287 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агро Кепитъл 2011 ЕООД, подадена чрез упълномощения адвокат П. Шидеров, против решение 2072 от 14.11.2024 г., постановено по адм.дело 318/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 03-120-РД/200 от 07.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което се отказва да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидата Агро Кепитъл 2011 ЕООД с предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3322, подадено по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация, и Агро Кепитъл 2011 ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд Земеделие направените по делото разноски. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло оспореният акт и преписката да се върне на административния орган за повторно разглеждане на предложението за изпълнение на инвестиция BG-RRP-6.004-3322, със задължителни указания, отнасящи се до тълкуването и прилагането на Условията по кандидатстване по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор чрез пълномощника главен юрисконсулт Д. Брайкова. Изложени са съображения за неоснователността на жалбата и за правилност на постановеното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно е решен основният спорен по делото въпрос, а именно към коя дата следва да се извърши проверка дали дружеството се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година. В тази връзка поддържа, че след като процедурата за подбор на проекти е с краен срок за кандидатстване 20.12.2023 г., то последната приключила финансова година е 2022 г., съответно съдът правилно е приел, че към 31.12.2022 г. Агро Кепитъл 2011 ЕООД е било предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 2, пар. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационна жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Агро Кепитъл 2011 ЕООД срещу решение 03-120-РД/200 от 07.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което се отказва предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация по подадено от дружеството предложение за изпълнение на инвестиция с референтен BG-RRP-6.004-3322. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа както фактически, така и правни основания, и е постановен при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е преценил, че правният спор е относно това към коя дата следва да се извърши проверка дали дружеството - жалбоподател се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз /Регламент (ЕС) 2022/2472/ - дали към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията /ПИИ/, или към края на годината предхождаща подаването на ПИИ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в раздел 11.1. от утвърдените Условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация /УК/ изчерпателно са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като в подточка 2, б. г е посочено, че земеделските стопани към датата на подаване на ПИИ трябва да не са предприятия в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година". В т. 3 от Раздел 21.1 е предвидено подаване на декларация при кандидатстване /Приложение 1/, като според съда изрично с утвърдените УК кандидатът декларира, че не е предприятие в затруднено положение и е запознат, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие към датата на подаване на ПИИ се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което същият дава своето съгласие с посочената декларация. Съдът е приел, че след като процедурата за подбор на ПИИ е с краен срок за кандидатстване 20.12.2023 г., последната приключила финансова година е 2022 г. Изложил е, че кандидатът е подал своето проектно предложение на 19.12.2023 г., с оглед на което, съобразно УК е налице изрично подчертаване, че оценяването ще се извърши въз основа на предоставени по служебен път счетоводни документи от НСИ за годините предхождащи подаване на ПИИ. Според решаващия съд по правната си природа Условията за кандидатстване представляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, с влизането им в сила стават задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган и безспорно регламентират, че документите относно финансовото състояние на кандидатите трябва да бъдат представени при подаването на заявлението. Изводите си за материална законосъобразност на оспорения административен акт съдът е основал включително на заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, според което дружеството - жалбоподател, съгласно чл. 2, пар. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 към 31.12.2022 г. е било предприятие в затруднено положение, тъй като общият размер на собствения му капитал е отрицателна величина - минус 3219 хил. лв., която е с големина над половината от записания капитал, който е на стойност 50 хил. лв. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Спорът по делото действително е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е предприятие в затруднено положение по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) 2022/2472. Според цитираната разпоредба предприятие в затруднено положение означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието предприятие в затруднено положение чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура Ns BG-RRP-6.004, утвърдени със заповед РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б.г от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472. Първостепенният съд е пренебрегнал обстоятелството, че в административното производство жалбоподателят се е позовал на запитване 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган /УО/ разяснение, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ /разяснението е публично достъпно на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните на адрес: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2023/11/24/vprosi_i_otgovori_24112023.pdf/. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура BG-RRP-6.004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. Идентично е възприетото в т. 9 от раздел 20 от УК, според която разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първостепенния съд, че след като дружеството декларира, че не е предприятие в затруднено положение, то е запознато с обстоятелството, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което е дал съгласие с декларацията съгласно Приложение 1. В цитираната декларация изрично е посочено, че това съгласие се дава само ако е приложимо. Видно от доказателствата по делото, процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г. /Оценителният доклад е одобрен на 25.04.2024 г., л. 116-254 от първоинстанционното дело/, т. е. след приключване на финансовата 2023 г. Счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е можел, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно /така според т. 11.1, отбелязване ВАЖНО, т. 4/ Съдът счита, че предвид даденото от УО разяснение на запитване 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3322 /19.12.2023 г./ е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение 03-120-РД/200 е издадено на 07.05.2024 г., поради което преценката дали Агро Кепитъл 2011 ЕООД е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена най-малкото при съобразяване на данните от представения от кандидата счетоводен баланс към 30.11.2023 г., който е бил приложен към отговора до председателя на оценителната комисия, изпратен чрез ИСУН. В подкрепа на извода за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт е и заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, в което е посочено, че според даденото определение в Регламент (ЕС) 651/2014 към 30.11.2023 г. и 31.12.2023 г. оспорващото дружество не е било предприятие в затруднено положение, тъй като общият размер на собствения му капитал е положителна величина /конкретните стойности са описани в Таблица 1 от заключението/. Първоинстанционният съд, като е приел, че проверката дали дружеството жалбоподател се намира в затруднено положение, следва да се извърши към приключилата финансова 2022 г., която е годината предхождаща подаването на ПИИ, е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени оспорения акт, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадено от Агро Кепитъл 2011 ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен BG-RRP-6.004-3322. Предвид изхода на спора заявената претенция от касатора за присъждане на сторените от него разноски за две съдебни инстанции следва да бъде уважена единствено за сумата, представляваща внесена държавна такса в размер на 370 лева за образуване на касационно производство. Искането за присъждане на разноски за производството пред административния съд е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК и изричното изявление на касационния жалбоподател в последното проведено заседание пред първата инстанция /л. 438 от първоинстанционното дело/, че не претендира разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,