Решение № 11967 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2014 г.

Решение № 11967 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Близу Медиа Енд Броудбенд" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юриск. Захариев като процесуален представител, против решение № 206 от 8.04.2014 г., постановено по адм. дело № 620/2013 г. по описа на Административен съд - Монтана. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна, както и за отмяна на оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Берковица, чрез адв. Василев като процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на "Близу Медиа Енд Броудбенд" ЕАД срещу заповед № РД-15-596/16.09.2013 г. на кмета на община Берковица, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на незаконен строеж: "Въздушни кабелни мрежи", находящ се в участъка между ул. "Берковска река", ул. "Николаевска", ул. "Хаджи Петър Хаджиилиев", ул. "Еделвайс", ул. "Атанас Кюркчиев", "Тинтява", "Хризантема", "Поручик Загорски", ул. "Райко Даскалов" и ул. "Александровска", всички в гр. Берковица, област Монтана. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е извършен без изискващите се строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е изяснил правилно фактите по делото и след обстойния им анализ е достигнал до обосновани правни изводи. Произнесъл се е по всички направени от жалбоподателя възражения, които отново се излагат и в касационната жалба. От съставените по време на извършване на проверката от служители на административния орган констатации в констативни актове № № 17 и 18/21.08.2013 г., е установено, че описаният в тях строеж "Въздушни кабелни мрежи", изпълнен като кабели, снопове от кабели и отклонения, разположени хоризонтално върху бетонови стълбове по посочените улици с отразяване на номерата им, собственост на община Берковица, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Направените констатации не са оборени от жалбоподателя в съдебното производство, а същите се подкрепят от заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, според което те отговарят на фактическото състояние. Безспорно е установено в процеса, че се касае за незаконен строеж, представляващ "Въздушни кабелни мрежи", осъществен без строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти. Възражението на жалбоподателя за наличие на разрешение за строеж № 47 от 27.09.2013 г. е обсъдено и правилно е прието от съда за неотносимо към спора. Представеното разрешение за строеж на първо място касае друг строеж - подземни кабелни мрежи за разлика от описаните в заповедта надземно изградени такива, а на второ място е с дата след постановяване на оспорения акт, чиято законосъобразност се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Аргументирано е заключението на съда, че констатираният незаконен строеж не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ предвид времето на изграждането му през 2012 г. Безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, които разпоредби са посочени като правно основание за издаване на оспорената заповед. Въздушните кабелни мрежи представляват електронни съобщителни мрежи и са част от техническата инфраструктура - строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ, за изграждането на които е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 286 ЗЕС предвижда задължително подземно изграждане на кабелните електронни съобщителни мрежи в урбанизираните територии с население над 10 000 жители и с високо застрояване. Неоснователен е доводът, направен повторно в касационната жалба, че кметът на община Берковица не е компетентен да издаде заповедта, тъй като в нея не е посочено коя категория е строежът. На основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях. На основание чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал. 1, т. 4 "ж" от ЗУТ въздушните кабелни мрежи са от четвърта категория, поради което оспореният акт е валиден като издаден от компетентен орган, както правилно приема и първоинстанционният съд. Възражението за това, че строежът не е достатъчно подробно индивидуализиран в заповедта, също е неоснователно. Описанието на строежа е ясно и конкретно, изрично е посочено, че се касае за "въздушни кабелни мрежи", с посочване на местонахождението им - в участъка и с номерата на изброените улици, което не създава твърдяната от касатора неяснота в индивидуализацията му. По изложените съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото за тази инстанция не се претендират от процесуалния представител на ответника. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,