Решение № 1767 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2015 г.

Решение № 1767 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Христов Тодоров, чрез адв. Чобанов, срещу Решение № 43 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 215 по описа за 2014 г. на Административен съд - Разград (АСРз). С решението, предмет на контрол, е отхвърлено оспорването на Тодоров против отказа на кмета на Община Исперих да издаде удостоверение за наследници на Румен Тодоров Иванов, обективиран в Писмо с изх. № 5990/1 от 19.08.2014 г. и Тодоров е осъден да заплати на Община Исперих сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано. Неправилно съдът се е позовал на предположения досежно основанията за издадения отказ и не е съобразил, че оспореният пред него акт не съдържа мотиви. Според касатора съдът не е приложил точно закона при установяване на наследствените правоотношения, поради което неправилно е приел, че той не попада в същия ред на наследяване както наследниците на Румен Иванов по бащина линия. Мотивира се допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството (ЗН). Твърди се, че на основание чл. 24 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) на касатора е следвало да се издаде удостоверение за наследници въз основа на регистъра на населението, в което той да е включен като наследник заедно с изброените в жалбата му лица. Поддържа се, че именно поради липсата на мотиви, не е ясно какви са причините за издаване на обжалвания отказ. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен обжалваният пред АСРз акт. Претендира се присъждането на всички сторени разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Чобанов, с която се поддържа предявената касационна жалба. Ответникът - кметът на Община Исперих оспорва касационната жалба в представена по делото писмена защита. Обръща внимание, че издаването на удостоверение за наследници е отказано, тъй като след проверка в регистъра на населението и формираната от него Национална база данни (НБД) "Население", в семейните и картотечни регистри по безспорен начин е установено, че Иван Христов Тодоров не попада в кръга на наследниците на Румен Тодоров Иванов. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Постъпилото на 15.01.2016 г. по делото "Обръщение" от роднините на починалия по майчина линия и Татяна Илиева Якимова не е подписано и доколкото не се установява да изхожда от страна по делото, не следва да се обсъжда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производство по чл. 145 АПК, във вр. с чл. 107 ЗГР, по жалба на Иван Христов Тодоров, първоинстанционният съд е упражнил контрол за законосъобразност на отказ, обективиран в Писмо с изх. № К-5990/1 от 19.08.2014 г. на кмета на Община Исперих по искане с вх. № 5990 от 18.08.2014 г. за издаване на удостоверение за наследници на Румен Тодоров Иванов. Установено е от съда, че Тодоров е поискал издаване на удостоверение за наследници на Румен Тодоров Иванов, б. ж. на град Исперих, починал на 29.03.2013 г. Приел е, че с писмо с изх. № К-5990/1 от 19.08.2014 г., подписано от кмета на Община Исперих, Тодоров бил уведомен, че издаването на исканото удостоверение му се отказва, тъй като не попада в кръга на наследниците на починалото лице. В писмото изрично било посочено, че са извършени справки в НБД "Население", семейните и картотечните регистри. Наред с това, въз основа на приобщените по делото удостоверения за наследници и при съобразяване на данните от представените лични картони съдът е направил установявания относно кръга от наследници на Румен Тодоров Иванов, Костадинка Колчакова, Радка Дончева, Райка Дамянова, Деша Пенева и родствените връзки на Ирина Тодорова и Тодор Тодоров (родители на Румен Иванов) с тези лица, както и относно наследниците на Пена Георгиева. При така установеното от фактическа страна, съставът на АСРз е направил извод за допустимост и неоснователност на жалбата, като е отхвърлил същата. Приел е, че отказът за извършване на административна услуга, приравнена на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 и § 8 ПЗР на АПК е издаден от компетентен административен орган - кмета на Община Исперих, в писмена форма и е мотивиран - след извършени проверки в НБД "Население", семейните и картотечните регистри е установено, че Иван Христов Тодоров не попада в кръга на наследниците на Румен Тодоров Иванов. Наред с това е съобразено от съда, че събраните по делото доказателства (удостоверения за наследници и копия от лични регистрационни картони) не опровергали направения от административния орган извод. Като се е позовал на чл. 8, ал. 4 ЗН съдът е направил заключение за законосъобразност на преценката на административния орган, че Иван Христов Тодоров не е от кръга на законните наследници на Румен Тодоров Иванов. Посочил е също така, че Иван Тодоров не е от кръга на лицата по чл. 107 ЗГР. Решението е правилно, но касационната инстанция не споделя всички изложени в него съображения, довели до отхвърляне на предявеното оспорване. Установява се от оспорения отказ, че за да го издаде, кметът на Община Исперих е извършил справка в НБД "Население", семейните регистри и картотечните регистри във връзка с направеното искане за издаване на удостоверение за наследници от Иван Христов Тодоров. При така извършената справка административният орган е установил, че молителят не попада в кръга на наследниците на Румен Тодоров Иванов, предвид което е посочил че Иван Христов Тодоров не може да получи удостоверение за наследници на това лице на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР и Закона за защита на личните данни. Уведомил е лицето, че заплатената сума за издаване на удостоверението може да му бъде възстановена на касата на Общинската администрация - Исперих. Пред първоинстанционния съд не е имало спор относно това, че кметът на Община Исперих е бил сезиран от Иван Христов Тодоров с искане за издаване на удостоверение за наследници на лицето Румен Тодоров Иванов. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че за да издаде оспорения отказ кметът на Община Исперих е извършил необходимите проверки, което се установява от съдържанието на писмото, в което той е обективиран. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, който по предписанието на чл. 22, ал. 1 ЗГР се поддържа в електронен вид и формира НБД "Население". Състои се от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от същия закон (чл. 22, ал. 2 ЗГР). Издаването на оспорения отказ е предшествано от извършването на справка в НБД "Население", семейните регистри и картотечните регистри, което изрично е посочено в него. Всъщност твърдението на Тодоров е свързано с това, че като резултат от извършването на предвидената проверка по чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., Наредба/та), във вр. с чл. 24 ЗГР, в оспорения отказ не се съдържа подробно изброяване на констатациите. Предвид това релевира нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на мотиви, останало според касатора неотчетено от първоинстанционния съд. Изразява също така несъгласие с извода, до който е достигнал административният орган (а и съставът на АСРз), посочен като основание да не му се предостави исканото удостоверение - липсата на качеството наследник на Румен Тодоров Иванов. Тези негови оплаквания са неоснователни. Задължение на административния орган е било извършването на проверка по чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. и видно от съдържанието на оспорения отказ, такава е осъществена. Въз основа на нея органът е приел, че Иван Христов Тодоров не може да получи исканото удостоверение, тъй като не попада в кръга на наследниците по закон на Румен Тодоров Иванов. Въпросът дали правилно административният орган е приел, че Иван Христов Тодоров не попада в кръга на лицата - наследници по закон на посоченото лице не подлежи на проверка в съдебното административно производство. Поради това, според настоящия състав, неправилно първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане наследствените правоотношения съгласно представените по делото удостоверения за наследници. Установяване съществуването на наследствено правоотношение следва да се извърши по реда на общото исково производство, предвид което неотносими към извършваната касационна проверка са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на чл. 8, ал. 4 ЗН от страна на състава на АСРз. След като е предприел извършването на предвидената по чл. 24 ЗГР и чл. 11, ал. 2 от Наредбата проверка, въз основа на която е направил извод, че Иван Христов Тодоров не е лице от кръга на наследниците по закон на Румен Тодоров Иванов, в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, административният орган правилно е отказал да му издаде исканото удостоверение за наследници. Тодоров не твърди, че е налице друго основание да му бъде предоставено исканото удостоверение за наследници, различно от твърдението му, че е наследник на Румен Тодоров Иванов. Ето защо, крайният извод за законосъобразност на този отказ, направен в обжалваното съдебно решение е правилен. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а крайните правни изводи на съда са обосновани и са в съответствие с материалния закон. Ето защо, то като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,