Решение № 13284 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2025 г.

ВАССедмо отделение19.12.2025 г.докладчик т Георги Чолаков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5283 от 21 май 2025 год., постановено по адм. дело 261/2025 год. по описа на Административен съд гр. Хасково.

ОСЪЖДА Община Димитровград, с адрес гр. Димитровград, бул. Георги. С. Раковски 15, представлявана от кмета И. Димов, да заплати в полза на Министерство на околната среда и водите, с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза 22, юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Димитровград, представлявана от И. Димов кмет, чрез представител по пълномощие адв. М. Белчева от Софийска адвокатска колегия, против решение 5283 от 21 май 2025 год., постановено по адм. дело 261/2025 год. по описа на Административен съд гр.Хасково. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че съдът е формирал изводите си, без самостоятелен и задълбочен анализ на установената фактическа обстановка, като изцяло е възпроизвел изложеното от административния орган в оспорения акт. Отделно от изложеното, развива доводи за липса на мотиви в постановеното решение. Излага твърдения, че съдът не е изследвал в съвкупност всички елементи на фактическия състав на нередността. Счита, че оспореното съдебно решение не е съобразено и с основните принципи, установени в административният процес. На следващо място, според касатора решението на административния орган не съответства с целта на закона. Излага твърдения, че всички изискуеми документи са представени още с първоначалното възражение. Повторно събиране на доказателства за проверка по същата процедура е недопустимо, предвид приключилото съдебно производство. Позовавайки се на събраните доказателства в предходно производство за определяне на финансова корекция счита, че са били налице основания за сключване на договора за обществена поръчка. Намира, че административният орган е действал в нарушение на принципа за пропорционалност. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014 год. - 2020 год. (ОПОС) чрез представител по пълномощие С. Златанова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на касационната жалба като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Община Димитровград срещу решение от 17 януари 2025 год. на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 год. -2020 год., с което е определена финансова корекция в размер на 25% върху стойността от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи, представляващи средства по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) по сключен договор Дог-МСП-429 от 21 септември 2023 год., с изпълнител Темпекс ЕООД на стойност 1 034 661,00 лева без ДДС. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че Община Димитровград е бенефициер по сключен с Министерството на околната среда и водите, в качеството на РУО на ОПОС 2014 год. - 2020 год. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Д-34-50 от 19 юни 2019 год. по програма Околна среда 2014 год. 2020 год. за изпълнение на проект BG16М1ОР002-5.003-0005 Подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Димитровград чрез подмяна на отоплителните устройства на твърдо гориво с алтернативни форми на отопление. В изпълнение на договора от Община Димитровград е била проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка, монтаж, тестване и въвеждане в експлоатация на климатици за битово отопление, по която бил сключен Договор ДОГ-МСП-429 от 21 септември 2023 год. с избран за изпълнител участник Темпекс ЕООД - Пловдив, на стойност 1 034 611,00 лева без ДДС. На 06 декември 2024 год. във връзка с регистрирания сигнал бенефициерът бил уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на управляващия орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора за възлагане на обществена поръчка, както и конкретния размер на финансовата корекция. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера била дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът Община Димитровград е депозирал възражение, в което са оспорени констатациите на УО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер на 25% върху стойността от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи, представляващи средства по смисъла на чл.1, ал.2 ЗУСЕФСУ по сключен договор Дог-МСП-429 от 21 септември 2023 год., с изпълнител Темпекс ЕООД на стойност 1 034 661,00 лева без ДДС, за нередност по т.14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности), съставляваща нарушение на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. Приел е за неоснователно възражението, че оспореното решение е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото е било издадено решение при предходна проверка. Обосновал е, че административното производство за определяне на финансовата корекция е по инициатива и при извършвана проверка на самия орган, а процесното решение е издадено след влизане в сила на окончателното съдебно решение, с което е отменено предходно. Анализирайки установената фактическа обстановка е обосновал, че административният орган правилно е достигнал до извод, че за предложения от избрания изпълнител експерт с ръководни функции, не са представени документи, доказващи съответствието му с поставения критерий за подбор по отношение на професионалния опит към момента на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, доколкото единствения представен документ е автобиография. Посочил е, че правилно е отчетен и релевантният момент за представяне на документите преди сключване на обществената поръчка, а не в хода на съдебното обжалване на административния акт. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на община Димитровград като неоснователна. Решението на съда е законосъобразно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. Касаторът излага съображения за липса на собствени мотиви от съда за взетото решение, поради възприемане изцяло на изводите на административния орган и необсъждане на възраженията на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Видно от обжалваното решение, неговото съдържание съответства напълно на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Мотивите на страните са обсъдени в достатъчна степен и е направен извод съобразно тяхната основателност съдът е приел за основателни мотивите на органа за посоченото в акта нарушения, което е квалифицирано като нередност. Фактът, че са възприети за основателни и доказани доводите на административния орган, сам по себе си не представлява нарушение на процесуално правило. Верността на изводите на съда въз основа на така възприетите доводи има отношение към материалната законосъобразност на акта му и обосноваността на съдебното решение, но не и към спазването на процесуалните правила. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователни. Настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на съда и на административният орган за наличието на установеното от органа нарушение, касаещо заложеното от възложителя изискване по отношение на екипа. Възложителят е заложил изискване част IV Критерии за подбор, разд. Технически и професионални способности, а именно да разполага с персонал с необходимата професионална компетентност за изпълнение на поръчката - едно квалифицирано лице с висше образование в област Електротехника, което ще осъществява ръководни функции при доставката и монтажа на климатичната техника, което притежава минимум 2 години професионален опит в изпълнение на дейности по монтаж и поддръжка на климатици или е осъществявал ръководни функции при изпълнението на най-малко 2 дейности, свързани с доставка и монтаж на климатици. Изрично е посочено че отнасянето на придобитото от лицето образование към съответната изискуема/-ми от възложителя област/-ти или еквивалентна област, съобразно националното законодателство на участника, ще се извършва съгласно Класификацията на областите на образование и обучение (КОО-2008), утвърдена със заповед РД-07-239 от 11 октомври 2007 год. на председателя на Националния статистически институт, обнародвана в ДВ бр.91 от 09 ноември 2007 год., друг акт или еквивалент, съобразен с международните стандарти, съобразно националното законодателство на участника, като възложителят ще приеме и всеки еквивалент по отношение на чуждестранните лица и/или когато образованието е придобито в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора с определения изпълнител, представи документи по чл. 58 ЗОП, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. От друга страна, в съответствие с ал. 2, т. 3 от същата разпоредба, възложителят не сключва договор, когато участника, класиран на първо място не докаже, че не са налице основания за отстраняване от процедурата. С нарушаване на цитираната норма се допуска разходване на средства спрямо участник, който не отговаря на изискванията за подбор и с който не е следвало да се сключва договор. С оглед поставянето от възложителя на критерии за подбор, свързани с техническите и професионални способности на участниците в процедурата, в частност да разполага с едно квалифицирано лице с висше образование в област Електротехника, което ще осъществява ръководни функции при доставката и монтажа на климатичната техника, което притежава минимум 2 години професионален опит в изпълнение на дейности по монтаж и поддръжка на климатици или е осъществявал ръководни функции при изпълнението на най-малко 2 дейности, свързани с доставка и монтаж на климатици, то документите, които следва да бъдат представени от изпълнителя към момента на сключване на договора, са тези по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗОП - списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионална компетентност на лицата. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на офертата, участникът, определен за изпълнител Темпекс ЕООД, е декларирал в ЕЕДОП необходимата информация във връзка с професионалната компетентност на лицата от екипа, които ще изпълняван заложените дейности, в т. ч. и изискуемия професионален опит. От събраните по делото доказателства, а и от самите фактически установявания на административния орган се установява, че към офертата на участника избран за изпълнител е представен списък, който съдържа данни и информация, доказващи съответствието му с поставеното изискване за подбор, но след определяне на участника за изпълнител, преди сключване на договора, по отношение на посочения експерт, който ще осъществява ръководни функции при изпълнението, е представил единствено автобиография. Правилни са изводите на административния орган споделени и от първоинстанционния съд, че не са представени документи за съответствието на определения за изпълнител участник с поставен от страна на възложителя критерий за подбор, доколкото автобиографията не представлявала официален документ, удостоверяващ твърдения опит и професионална квалификация. От изложеното следва, че не е надлежно доказване на изискуемите от възложителя обстоятелства, поради което правилно органът е достигнал до извода, че възложителят не е следвало да сключва договор с избрания изпълнител. По отношение на тази установена от административния орган нередност, изводът за наличието на която съдът приема за правилен, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за нарушаване на принципа на съразмерност (пропорционалност). За прецизност следва да се посочи, че принципът на пропорционалността регулира изпълнението на правомощията на Европейския съюз. Съгласно това правило действията на ЕС трябва да са ограничени до необходимото за постигане на целите на договорите. Съдържанието и формата на действието трябва да съответстват на преследваната цел. Принципът на пропорционалност е основен принцип и в уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, съгласно чл. 4, § 5 от Регламент (ЕС) 1303/2013 год. Принципът на пропорционалност изисква при вземането на решение за определяне на финансова корекция да се взема предвид естеството и сериозността на нередността, както и свързаните с него финансови последици за бюджета на Съюза (вж. съображение 22, 72, 120 и 129 от Регламент (ЕС) 1303/2013). Принципът на пропорционалност е решаващ и при вземането на Решение С

2019

3452 от 14 май 2019 год. от Европейската комисия, за установяване на насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Целта на насоките, съгласно съображение

1

е даването на ориентир на службите на Комисията относно принципите, критериите и ставките, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, поради несъответствие с приложимите правила за обществените поръчки, като съдържат изрична препоръка към държавите членки да прилагат същите критерии и ставки при коригиране на открити от тях нередности, освен в случаите, когато прилагат по-строги стандарти. Насоките на ЕК от 14 май 2019 год. са имплементирани в Наредбата с изменението й, обнародвано в ДВ бр. 67/23 август 2019 год. В приложението към решението на Комисията е посочено, че нередността може да бъде точно определима или не, като в случая на нередности при възлагане на обществени поръчки не е възможно да се определи с точност финансовото въздействие поради естеството на нередността. В настоящия случай административният орган е установил всички елементи от състава на нередността, включително наличието на реална или потенциална финансова вреда, като надлежно е мотивирал и потенциалната възможност от настъпване й. Следователно правилен е изводът на УО, възприет и от първоинстанционният съд, че е налице нарушение чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП. Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и правилно от страна на УО е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор Дог-МСП-429 от 21 септември 2023 год., с изпълнител Темпекс ЕООД. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Община Димитровград следва да бъде осъдено да заплати в полза на Министерство на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,