Решение № 9009 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2017 г.

Решение № 9009 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "М. т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново против решение № 422 от 6.11.2017 г., постановено по административно дело № 606/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № 1739р-11933/25.05.2017 г. на Началника на Районно управление В. Т. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В. Т.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения за погрешна преценка наличието на факти от хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответната страна - Началникът на РУ - В. Т. в ОД на МВР-В. Т. не изразява становище по постъпилата касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на "М. т." ЕООД е издадено разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие изх. № 92/25.04.2012 г. за късоцевно огнестрелно оръжие Берета. Във връзка с образуваното срещу управителя на дружеството досъдебно производство № 18/2012 г. оръжието и боеприпасите към него са предадени в РУ В. Т., а с Решение № 1739р-14834/26.06.2015 г. разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е отнето. На 28.03.2017 г. от "М. т." ЕООД е подадено Заявление за подновяване на разрешително за носене и съхранение на 1 брой късо нарезно оръжие Берета. Към заявлението са представени изискуемите документи, включително и постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Окръжна прокуратура В. Т.. От административния орган е изискано представянето на допълнителна информация - мотиви за необходимостта от подновяване на разрешителното за оръжие. В дадения срок от дружеството са представени мотиви, че оръжието е необходимо с оглед опазване на имущество на висока стойност - дейността е продажба на гуми, част от които /за селскостопанска дейност/ са на много висока стойност. Въз основа на така установеното органът приема, че липсва основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е постановен оспорвания отказ. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е кредитирал като обективно, компетентно и безпристрастно дадено. Пред съда е дал показания свидетелят И. П., които съдът е кредитирал като непосредствени и достоверни. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил, че е спазен и материалният закон - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като с оглед заявената от дружеството дейност търговецът разполага с далеч по-надеждни и дълготрайни средства за охрана на стоката от притежаването на огнестрелно оръжие. Приел е, че само по себе си наличието на значителни парични средства в брой не може да обоснове извод за наличие на опасност. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. За да обоснове искането си за установяване незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, касаторът се позовава на осъществяваната от него дейност, а именно - търговия - продажба на гуми, която дейност е свързана със съхранение и опазване на търговската стока на фона на високия процент престъпност в страната. Успоредно с това пренасянето на оборотни средства на дружеството от реализирана дейност до внасянето им в банков клон също предполага самозащита, която именно необходимост следва да реализира исканото разрешително. Акцентира върху превантивния характер на самоотбраната с оглед така аргументираната опасност. Посочените от касатора обстоятелства не презюмират и не обосновават наличието на самоотбрана като основателна причина за постановяване на положителен за заявителя акт. Осъществяването на търговска дейност само по себе си не предполага достатъчно висока степен на опасност, която да обоснове издаване на разрешително като процесното. В противен случай би следвало всеки търговец с оборот над определена сума или всеки търговец в сектора, в който упражнява дейност касаторът, автоматично да получава разрешително за притежание и съхранение на огнестрелно оръжие само в това си качество. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска дейност е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителна дейност. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Съдът е тълкувал правилно релевантната правна норма и я приложил към неоспорените факти, за установяването на които се е позовал на представените по делото доказателства. Това прави релевираните от касатора отменителни основания неоснователни, а обжалваното съдебно решение - правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение