Решение № 5980 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, подадена чрез пълномощник, против решение 24835 от 26.11.2024 г., постановено по адм.д. 9078/2024 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил подадената от министерството жалба срещу решение РД-02-14-1464/16.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за наличие на констатираното от органа нарушение, за което е определена финансова корекция. Твърди, че нарушението неправилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата). Сочи, че съдът не е направил анализ на констатациите на административния орган за допуснато необосновано ограничение участниците, които отговарят на изискването за обособена позиция, но не разполагат с възможност да участват и изпълнят целия предмет на обществената поръчка. По подробно изложени възражения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ бенефициерът Министерство на здравеопазването е провел публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет Извършване на строителни/строително-монтажни работи за нуждите на извънболничните структури на спешната помощ на територията на следните райони за планиране: Югоизточен район, Югозападен район, Софийска област и София град в изпълнение на проект Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ по ОПРР 2014-2020 , включваща 10 обособени позиции (ОП). По ОП 6 Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на ФСМП - Банкя, ФСМП - Сливница, ФСМП - Драгоман, ФСМП Костинброд е сключен договор за изпълнение с Билд Инженеринг 77 ЕООД. По ОП 9 Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на ФСМП - Елин Пелин, ФСМП - Ихтиман, ФСМП - Костенец и ФСМП Самоков е сключен договор за изпълнение със същото дружество. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-1464/16.08.2024 г. след извършена проверка по регистриран сигнал за нередност. Органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), изразяващо се в незаконосъобразен предмет на поръчката по ОП 6 и ОП 9 поради включването в техния предмет на няколко обекта, които имат техническа и функционална самостоятелност. Приел е, че чрез окрупняването на техните предмети възложителят е ограничил възможността за участие на онези икономически оператори, които разполагат със съответните икономически и технически възможности да участват за конкретен самостоятелен обект от предмета на поръчката по двете позиции, които отговарят на изискването за обособена позиция, но не разполагат с възможността да участват и изпълнят целия предмет на обществената поръчка за една обособена позиция. Нарушението е посочил като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е определил финансова корекция от 5% върху стойността на допустимите разходи по всеки от договорите с изпълнителите по ОП 6 и ОП 9. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Според съда са налице констатираните от ръководителя на УО нарушения и същите правилно са квалифицирани като нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Приел е подадената от министерството жалба за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е неправилно. Правилни са изводите на съда за компетентността на органа, формата на издадения акт и спазената от органа процедура по издаването му. Според касационния съдебен състав неправилен е изводът на съда за съответствие на акта с материалноправните разпоредби. Издателят на акта е приел, че с окрупняването на предмета на поръчката възложителят е формулирал незаконосъобразен предмет по ОП 6 и ОП 9, доколкото предметът за всяка от двете обособени позиции обхваща четири обективно делими строителни обекта, изпълняващи самостоятелни функции. Според органа това налага ангажиране и на допълнителен човешки, технически, времеви и финансов ресурс, за да може съответния изпълнител да изпълни строителството в изискуемия срок при спазване на строителната програма и да отговори на изискванията на възложителя. Квалифицирал е нарушението по чл. 46, ал. 1 ЗОП, съгласно който при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето и на обособени позиции и в случаите когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Приел е за нарушена и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, която въвежда забрана при възлагането на обществени поръчки възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. При тази фактическа установеност и правна квалификация на нарушението органът е посочил същото като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. Според касационния съдебен състав приетата от органа правна квалификация на нередността не съответства на изложените в акта фактически констатации. В административния акт са изложени фактически основания и правни изводи за допуснато нарушение, които не са годни да обосноват наличието на твърдяната от органа нередност. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Установените от органа факти, приети за нарушения на Закона за обществените поръчки, не изпълват приетия с акта състав на нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 от Наредбата. Административният орган не е подвел своите фактически установявания под хипотеза на съответна правна норма, поради което е постановил незаконосъобразен акт. Като го е потвърдил, съдът е формирал извода си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. При изяснен от фактическа страна спор следва да бъде постановено друго по същество, с което решението на ръководителя на УО на ОПРР бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора и своевременно направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на Министерството на здравеопазването следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1688 лв., от които за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и 1488 лв. платена държавна такса за двете съдебни инстанции, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд