Решение № 9680 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2019 г.

Решение № 9680 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. П. от [населено място] против решение № 656 от 03.04.2019 г., постановено по адм. д. № 163 по описа за 2019 г. на Административен съд – Б.. Р. оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно с последиците по закон и направените по делото разноски. Ответникът – Областна дирекция на МВР Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя о мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното в настоящото производство решение № 656 от 03.04.2019 г. Административен съд – Б. е отхвърлил предявения от касационния жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от отменени по съответния ред административни актове с цена на иска по 500 лв. за всеки един от тях или общо 1000 лв. Съдът е приел, че искът е неоснователен, поради недоказаност на твърдяната неимуществена вреда и причинно-следствена връзка между отменените административни актове и увреждането. Съдът е приел от фактическа страна, че по заявление на ищеца от 13.07.2016 г., подадено до началника на Първо РУ на МВР – Б. на основание чл. 87 от ЗОБВВПИ с вх. № К-493/13.07.2016 г. е било поискано подновяване на разрешението за носене и съхранение на късо нарезно оръжие. На 22.08.2016 г. началникът на Първо РУ на МВР – Б. постановил отказ да се издаде разрешение за дейности с късоцевно огнестрелно оръжие, който бил регистриран под № 431000-3610 от същата дата. Видно от справка на ответния орган, изх. № 431 р-3411/07.03.2019 г. ищецът е предал оръжието си на 22.08.2016 г. Отказът бил оспорен пред АС Б., където било образувано адм. д. № 1836/2016 по описа на съда. Със свое решение № 46/13.01.2017 г. административният съд е отменил така постановения отказ и е върнал административната преписка на Началника на Първо РУ на МВР за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх. № К-493/13.07.2016 г. на А. П., при съобразяване с дадени от съда в мотивите му указания. Съдът е приел, че при издаване на обжалвания отказ не са спазени общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, поради което е допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила. На 28.02.2017 г. мл. експерт "К." е изготвил докладна записка до началника на Първо РУ МВР Б., в която докладвал, че при извършена поименна справка в "ЦИС - Полиция-К." за А. П. бил констатиран ЗМ 124/1998 г. за извършено престъпление по чл. 308 НК - /подправяне на документ/ - по описа на РУ М. Т.; ЗМ -1437/1995 г. чл. 214 НК – /изнудване/ по описа на РУ 01 Б. - прекратен на 09.08.1995 г., и ЗМ-1350/1996 г. чл. 346 НК - /противозаконно отнемане на МПС/ по описа на РУ 01 МВР Б. - прекратен на 01.08.1996 г. Въз основа на докладната, на 06.03.2017 г. началникът на Първо РУ МВР - Б. постановил заповед рег. № 431 з-185 от същата дата, с която повторно отказал издаването на разрешения за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Отказът бил повторно оспорен пред АС Б., където било образувано адм. д. № 763/2017 г. по описа на съда. Със свое решение № 1185/28.06.2017 г. административният съд е отменил така постановения отказ и е върнал административната преписка на Началника на Първо РУ на МВР за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх. № К-493/13.07.2016 г. на А. С. П., при съобразяване с дадени от съда в мотивите му указания. Видно от представената справка, след отмяната и на втория административен акт разрешение било издадено, като оръжието било върнато на ищеца на 26.07.2017 г. Съдът е извършил разпит на свидетел за обстоятелства свързани това дали са били налице заплахи за ищеца и за установяване на негативните преживявани, на които последният се позовава в обстоятелствената част на исковата молба. Свидетелят разказва за подаден сигнал до Прокуратурата на Р. Б. по повод анонимно обаждане до ищеца и проведен разговор с непознат в края на 2015 г., когато Петров е бил предупреден за готвено с-у него покушение с бомба, което е предизвикало притеснения и дискомфорт за него и семейството му. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло поради неоспорването им от страна на ответника и съгласно чл. 220 АПК, съдът е направил правен извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Развити са подробни съображения за това, че по делото е установено по безспорен начин ищецът да е станал неспокоен, раздразнителен и уплашен именно вследствие отнемането на притежаваното отреди това от него оръжие, нито се доказва, че разрешаването съхранението и носенето на същото е довело до превъзмогване на тези притеснения. Съдът е изложил съображения, че, че доказателствата имат косвен характер, както и за невъзможността на противопоставяне на този вид късоцевно огнестрелно оръжие на действието на взривно устройство. Посочил е, че страхът от заплахата от поставяне на взривно устройство не може да се преодолее дори и при наличие на огнестрелно оръжие, и дори при притежание на посоченото оръжие лице с нормално психическо развитие е естествено да изпитва страх и притеснение от подобна заплаха. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Правилно е прието, че основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт на административен орган отменен по съответен ред; 2. действително настъпила вреда -имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред., като с оглед разпоредбата на § 1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства е изцяло на ищеца. Правилни и обосновани са изводите на съда, че по делото е била установена само първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно отменен по съдебен ред индивидуален административен акт. Обосновани са изводите за недоказаност на останалите две предпоставки за търсене на отговорност от държавата за вреди – понесени от ищеца неимуществени вреди и наличие на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и увреждането. Съдът е отчел характера на твърдяната от ищеца заплаха за неговия живот и здраве и търсената защита чрез притежаване на огнестрелно оръжие и е достигнал до обоснован извод за липса на пропорционалност и съразмерност между тях. От спецификата на материалното административно правоотношение между гражданите и компетентните административни органи по ЗОБВВПИ, следва, че една от предпоставките за уважаване на искане да се издаде разрешение е обосноваване на причина, поради която да се разреши носене и съхраняване на този вид оръжие, в случая това е възможност за самоотбрана предвид някои особености на конкурентната среда, в която ищецът развива своята дейност. В хода на производството по делото по обжалване на първоначално постановения отказ получените заплахи също са били наведени и обсъдени от административния съд. По тази причина не може да се приеме, че източник на негативните емоции, свързани със страх за живота, са резултат от отменените административни актове, съдържащи изрични откази за продължаване на разрешителното за носене на огнестрелно оръжие. Негативните емоции, свързани със страх за живота и здравето на ищеца и не неговото семейство обективно са съществували преди постановяване на двата отменени административни акта, поради което обосновано е приета за недоказана пряката причинно следствена връзка между отменените актове и твърдяното увреждане. С оглед на горното решението в тази част следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Решението в частта, с която на касационния жалбоподател предвид изхода на спора е възложена отговорност за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в редакция ДВ, бр. 43 от 2008 г., съгласно която ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството - направените разноски за възнаграждения за разпит на свидетели и вещи лица, съдебни поръчки и т. н., но не и възнаграждение за адвокат, респ. юрисконсулт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд