Решение № 6038 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2014 г.

Решение № 6038 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 5013/18.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8173/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт № 2251200221/16.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден частично с Решение № 1071/19.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на "Петрогаз" ЕООД по 4 броя фактури, издадени от "Прима Трейд" ООД на обща стойност 13 560,88 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с липсата на доказателства, които да установяват начисляване на данъка от доставчика съобразно изискването на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Петрогаз" ЕООД, гр. София не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 2251200221/16.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 1071/19.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която за данъчни периоди м. 08 и м. 09. 2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на "Петрогаз" ЕООД по 4 броя фактури, издадени от "Прима Трейд" ООД. За да обоснове преценката си за основателност на предявената жалба, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на нарушения на процесуалните правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е формирано въз основа на следните релевантни фактически констатации: Предмет на спорните доставки, обективирани в издадените 4 броя фактури, са различни количества дизелово гориво. В хода на ревизията е установено, че плащанията за доставките са извършени по банков път и в брой. При извършената насрещна проверка на доставчика "Прима Трейд" ООД, управителят и представляващ дружеството е представил писмени обяснения, съгласно които всички търговски и счетоводни документи на дружеството са били иззети от органите на МВР "ГДБОП". От страна на дружеството-жалбоподател са представени копия на процесните фактури, издадени от доставчика "Прима Трейд" ЕООД, както и договор за наем на склад за съхранение на течни горива, договор за доставка на горива, удостоверение за платен акциз, сертификат за качество и международен транспортен документ, извлечение от хронологичен регистър на сметка 411, 4532, 503 и 702, ведомости за заплати и др. След анализ на събраните доказателства органът по приходите е приел, че по фактурите от 2006 г. за получателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното производство е проведена и приета ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на констатациите на експерта съдът е приел, че спорните фактури са надлежно осчетоводени от получателя. Плащанията по тях също са отразени по кредита на с/ка 501 и 503, като ДДС е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Посочено е, че процесните фактури са отразени от доставчика в подадени от него справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби за съответните отчетни периоди, но не може да се даде заключение относно осчетоводяването и отразяването на процесните доставки, свързани с издадените към "Петрогаз" ЕООД фактури. Това е довело до невъзможност да се провери и установи дали доставчикът е разполагал с налични количества, за да извърши същите доставки към жалбоподателя. При тази фактическа установеност съдът е счел, че ангажираните доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки, поради което органът по приходите незаконосъобразно е отказъл признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Посочил е, че сама по себе си липсата на превод по ДДС на доставчика не е основание за отказ на правото на приспадане след като е доказано обективното извършване на стопанските операции. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Граматичното и систематично тълкуване на приложимите към процесните данъчни периоди разпоредби на чл. 64 във вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) сочи, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от една страна от кумулативната даденост на законоустановените предпоставки на регламентирания сложен фактически състав, а от друга - от липсата на пречките, визирани в разпоредбата на чл. 65 от ЗДДС (отм.). Съобразно ал. 4, т. 4 от посочената норма, данъчният орган следва да откаже право на приспадане на данъчен кредит по всяка една доставка в размера по ал. 5, ако се установи, че за нея или по преходна доставка, доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания срок, включително и доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея и за определяне на предходните такива. В случая, както в хода на ревизионното, така и в рамките на съдебното производство, доставчикът "Прима Трейд" ООД не е открит на декларирания от него данъчен адрес, респективно - не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения, а иззетите от органите на МВР "ГДБОП" документи касаят други данъчни периоди. При липсата на релевантни доказателства, представени от доставчика и неустановеност на превеждането на данъка по ДДС сметката на "Прима трейд" ЕООД необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). В случая същата не се дерогира от нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), поради което неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че за ревизираното лице е налице право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Достигайки до него и отменяйки обжалвания РА, решаващият състав е постановил решение, което страда от пороците необоснованост и материална незаконосъобразност и като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК, възлизащ на сумата от 936,83 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение