Решение № 2113 от 7.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Д-р К. Таслакова Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ 2011 ЕООД, представлявано от управителя д-р К. Таслакова, действащо чрез Адвокатско дружество Шаркова и партньори, представлявано от адвокат М. Шаркова срещу Решение 4186/24.06.2021г., постановено по адм. дело 1845/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед за налагане на санкции РД-12-18/25.01.2021 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Релевираните оплаквания относно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения, че обжалваното решение противоречи на целта на Закона за здравното осигуряване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез процесуален представител главен юрисконсулт Йорданова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-12-18/25.01.2021 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор (НРД) за медицински дейности (МД) 2020-2022 г. за нарушения на чл. 122, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г., по изпълнение на индивидуален договор 22-1486/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) са наложени 163 санкции "финансова неустойка" в размер от по 50 лева всяка, в общ размер 8150 (осем хиляди сто и петдесет) лева. Не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че между Д-р К. Таслакова Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ 2011 ЕООД, представлявано от управителя д-р К. Таслакова и НЗОК е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ 221486/14.02.2020 г., по силата на който жалбоподателката, в качеството на изпълнител по договора се задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, а възложителят се задължава да закупува и заплаща първична извънболнична медицинска помощ съгласно НРД за МД за 2020-2022 г. При извършена проверка е установено, че д-р К. Таслакова е била във временна неработоспособност за периодите 12.05.2020 г. - 20.05.2020 г. и 26.05.2020 г. - 05.06.2020 г., за които няма постъпило уведомление в СЗОК. Констатирано е нарушение на изискванията на чл. 122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г., съгласно който при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. По отношение на издадените през горепосочените периоди на временна неработоспособност на касатора амбулаторни листове на 162 бр. ЗОЛ е установена липсата на име и УИН на заместващия лекар. Административният орган приема, че констатираното е нарушение на изискванията на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г., съгласно който в срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, попълва всички медицински документи с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на титуляря, подписва ги и подпечатва с личния си печат и/или печата на лечебното заведение. Във всички случаи се вписва регистрационният номер на практиката на замествания общопрактикуващ лекар (ОПЛ). Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като намира обжалваната заповед за издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните за административния акт реквизити, в резултат на проведена процедура по извършване на проверка на лечебно заведение, сключило договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ с НЗОК. Посочено е, че проверката е извършена въз основа на заповед на директора на СЗОК, в която са определени нейният предмет, лицата, които ще извършат проверката, началната й дата, като препис от заповедта е връчен на проверяваното лице. За резултатите от проверката е съставен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗЗО, препис от който е връчен на проверяваното лечебно заведение като му е предоставена възможност да депозира възражение срещу описаните в него констатации. Първоинстанционният съд намира, че заповедта е съответна и на материалния закон. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно. Касационната инстанция споделя решаващия извод на Административен съд София-град само по отношение на първото от визираните със заповедта нарушения, по следните съображения: Първоинстанционното решение е правилно, в частта по т. I.1 от обжалваната заповед, по отношение на която посочените материалноправни предпоставки за налагане на санкция са налице. В оспорената заповед административният орган е доказал, че изпълнителят на медицинска помощ в лицето на оспорващата е отсъствал, като същият е бил във временна неработоспособност в периодите 12.05.2020 г. - 20.05.2020 г. и 26.05.2020 г. 05.06.2020 г. Горното се потвърждава и от становището на д-р К. Таслакова, което обстоятелство е установено и отразено в протокола от извършената проверката в СЗОК. Поради това за д-р К. Таслакова е възникнало задължение в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми СЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис, но такова уведомяване липсва. Размерът на наложената санкция от 50 лева, който е в предвидения минимум, съдът намира, че съответства на тежестта на извършеното нарушение. По изложените съображения, обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването, в частта по т.I.1 от Заповед за налагане на санкции РД-12-18/25.01.2021 г. на директора на СЗОК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Наведените от касатора доводи относно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, с който е отхвърлено оспорването, в частта по т. II, 1 до т.162 от оспорената заповед, са основателни. Съгласно НРД за МД 2020 - 2022 г., в раздел II от Глава Двадесет и първа от същия, са предвидени санкции при констатирани нарушения. Те са разделени по групи, в зависимост от вида нарушение. В разпоредбата на чл. 414, ал. 1 НРД за МД 2020 - 2022 г., са разписани основанията за налагане на санкция при нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД. Основанията за налагане на санкции при нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация са обособени в нормата на чл. 416, ал. 1 НРД за МД 2020 - 2022 г. В конкретния случай всички 162 санкции са наложени на основание чл. 416, ал. 1, но посочената за нарушена норма (чл.140, ал. 1 и 5) систематически се намира в Глава Седемнадесета, раздел III Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ. По изложените съображение, касационната инстанция намира, че правното основание за налагане на санкциите, в частта по т. II, 1 до т.162 от оспорената заповед, не съответства на изложените фактически основания по отношение на санкционната норма. Основателни са възраженията на касатора, че с оглед безспорно установеното отсъствие на общопрактикуващия лекар титуляр поради временна неработоспособност за посочените периоди 12.05.2020 г. - 20.05.2020 г. и 26.05.2020 г. - 05.06.2020 г., не може да се изисква от същия да извършва или да контролира дейността на заместника. При анализа на нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. се налага изводът, че в срока на заместване, заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката. В конкретната хипотеза субект носител на задължението е заместникът. При неправилно приложение на закона са доводите на ответника по касация, в които приема за правно ирелевантно дали нарушението е извършено от титуляра общопрактикуващ лекар или от неговия заместник, двамата осъществяващи медицинска дейност в горепосоченото лечебно заведение. Съгласно чл. 412, ал.3 НРД за МД 2020 2022 г., при констатирани нарушения, извършени от различни лекари от лечебното заведение изпълнител на извънболнична помощ, за всяко едно от тях се налага съответната санкция. Нарушението следва да е нормативно установено в различните си хипотези, и предвидената санкция / санкции следва да са въведени със закон. В тежест на административния орган, издал заповедта по чл. 74, ал.5 ЗЗО е да посочи фактическия състав на нарушението, като обоснове наложената санкция, по вид и размер при индивидуализиране спрямо конкретния изпълнител на извънболнична помощ, извършил съответното нарушение. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че описаните в т. II, 1 до т.162 от оспорената заповед нарушения на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. не се субсумират в хипотезата на нормата на чл. 416, ал. 1 НРД за МД 2020 - 2022 г. Оспорената заповед, в частта по т. II, 1 до т.162, е издадена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. В конкретния случай не се спори, че пациентите, посочени в 162 броя амбулаторни листи са получили извънболнична медицинска помощ своевременно. Въпреки личните си здравословни проблеми, с оглед представената Епикриза от УМБАЛ Софиямед и медицински протокол на ЛКК от 13.05.2020 г., д-р К. Таслакова е осигурила свой заместник за периода на отсъствието си поради временна неработоспособност, като е охранила правата на пациентите, установени в чл. 81 от Закона за здравето на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, при спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, отчитайки и въведеното извънредното положение, в резултат на пандемията от коронавирус (COVID-19), обявено на 13 март 2020 г. По изложените съображения съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д-р К. Таслакова Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ 2011 ЕООД, представлявано от управителя д-р К. Таслакова по т. II, 1 до т.162 от оспорената Заповед за налагане на санкции РД-12-18/25.01.2021 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба от лечебното заведение срещу тази част на заповедта се уважи като основателна, а в останалата си част проверяваният съдебен акт като валиден, допустим и правилен трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, на страните следва да се признаят разноски съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. С оглед представените доказателства, съдебните разноски претендирани от касационния жалбоподател за двете съдебни инстанции са в общ размер на 1210 лева (хиляда двеста и десет лева), както следва: за първата инстанция 1010 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева и 960 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат (съобразно представено банково бордеро за заплатена държавна такса, адвокатско пълномощно, договор за предоставяне на правни услуги, банково бордеро за заплатено възнаграждение по договора аз предоставяне на правни услуги); за касационната инстанция съдебни разноски в размер на 200 лева - заплатена държавна такса. Съобразно уважената част от жалбата и по компенсация от бюджета на органа, издал отменения акт - Столична здравноосигурителна каса, следва да бъдат възстановени на касационния жалбоподател съдебни разноски в размер на 1 100 лева (хиляда и сто лева) за двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 1-во и 2-ро АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,