Решение № 1375 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2016 г.

Решение № 1375 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Т. П. Б. от гр. С. против решение № 3239/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 11001/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-50-553/14.07.2015 г. на главния архитект на СО. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се наличието на основания за недопустимост на административното производство по издаване на оспорената заповед, както и за незаконосъобразността й, които не са обсъдени от решаващия съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. О. Г. Б. Б. от гр. С. оспорва жалбата. Възразява, че административното производство е допустимо, въпреки че е по повторно заявление с идентичен предмет, но при наличие на нови фактически обстоятелства. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата и за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за процесуално и материалноправно законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице, първоинстанционният съд правилно е установил всички правно значими факти и е обосновал верни правни изводи. Според предвижданията на действащия ПУП от 1994 г. - застроителен, регулационен и кадастрален план на м. Горубляне, кв. 55, УПИ ХХIV-458 е образуван и включва цялата площ на поземлени имоти пл. номера 458 и 1101, собственост на отв. Г. Б. и на касатора (съответно 965 кв. м. и 863 кв. м.), както и 24 кв. м. от ПИ пл. № 465, 15 кв. м. от ПИ пл. № 459 и 3 кв. м. от улица. В кадастралната карта на кв. Горубляне, одобрена през 2011 г. за УПИ ХХIV-458 са нанесени два имота с идентификатори 8613.4086.458 и 68134.4086.1101. С оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП, според което регулационната граница между УПИ ХХIV-1101 и УПИ ХХХII-458 съответства на кадастралната граница между имоти с идентификатори 8613.4086.458 и 68134.4086.1101. При тези фактически установявания, правилно съдът приема, че изменението на ПР е законосъобразно. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на административното производство, в което е издадена оспорената заповед. Вярно е, че е налице влязъл в сила, съдебно потвърден отказ по идентично заявление за изменение на ПР чрез обособяване на два самостоятелни имота, но след него са настъпили нови обстоятелства- одобрена е нова кадастрална карта, според която за съсобствения имот са нанесени два отделни ПИ. Това дава основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ да се иска изменение на ПР чрез нанасяне на нова регулационна линия в съответствие с имотната граница между двата имота, на което се позовава заявителката Г. Б., както и административният орган. В този смисъл не е било необходимо събирането на предходното административно дело по оспорване на отказа, както и доказателства за фактическите обстоятелства по издаването му, поради което като е отказал допускането на доказателства за тях и не ги е обсъдил в мотивите, съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За изменението на РП на посоченото в заповедта фактическо и правно основание не се изисква съгласие на всички заинтересувани собственици, както неправилно твърди касаторът. В случая изменението касае само регулацията и не зависи от предвиденото с предходния план застояване. Конкретното предназначение на нов УПИ УПИ ХХХII-458 е "за жилищно строителство", което е допустимо в устройствената зона, в която попада имота, съгласно ОУП на СО. Реализираното и потвърдено с предходния план застрояване в нов УПИ УПИ ХХIV-1101 е законно и следва да бъде съобразено при бъдещо устройствено процедиране. В този смисъл обжалваното решение се явява постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обосновано, поради което следва да остане в сила. При този изход на делото разноски не се дължат на касатора, както и не се присъждат в полза на ответницата Г. Б., поради липса на искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,