Решение № 4833 от 19.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., чрез юрист Златанова срещу решение 119/15.10.2021 година на Административен съд гр. Габрово по адм.д. 155/2021 година. С последното съдът отменя негово решение от 16.06.2021 година за определяне на финансова корекция на община Трявна. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съгласно чл.3, ал.2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), строителите изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл.137, ал.1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, Позиция Строителство, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Извежда, че за да изпълнява даден субект посочените строителни дейности, следва да е вписан в ЦПРС. Възложителят обаче не трябвало да ограничава участници в обединение, при условие, че един от тях притежава изискуемата група и категория строеж и е ангажиран със строителните дейности, като изисква и от останалите участници в обединението, които също ще изпълняват част от въпросните строителни дейности, също да притежават регистрация за същата група и категория строеж. Като е приел, че поставеният в тази насока критерий за подбор не е ограничителен, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който трябвало да бъде отменен. Възложителят, община Трябва, допуснала нарушение на чл. 2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки, вр. с чл.3, ал.3 от Закона за Камарата на строителите, правилно квалифицирано като нередност по т.11, б. б от Наредбата за посочване на нередности, за която на основание чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), на общината законосъобразно била определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор 170-СДУР-20/21.04.2021 година с изпълнител Техно Строй България ООД. Прави искане за отмяна на обжалваното решение на АС гр. Габрово и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на община Трявна срещу оспорения административен акт. Претендира разноски по делото. Ответникът, община Трявна, чрез адв. Г. Ненов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че изискваната регистрация е само досежно участниците, които ще изпълняват строителната дейност, съобразно видовете СМР, съгласно договора за създаване на обединение, и точно така било посочено в документацията. Изискването за регистрация в ЦПРС можело да се докаже и само от единия от участниците в обединението, но от този, който съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидени в договора за обединение, ще изпълнява строителството. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Габрово е образувано по жалба на община Трявна срещу решение от 16.06.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е, че закриването на депо за отпадъци е строеж втора категория, съобразно чл.137, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, като попада в чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите. В конкретния случай се изисква регистрация в ЦПРС, но това изискване се отнася само до участниците в обединението, които ще изпълняват строителна дейност съгласно договора за създаване на обединението, предвид одобрените от възложителя условия. Според съда, така поставеното изискване не е ограничително, поради което и липсва нередност, за която да се определи финансова корекция. При проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не твърди допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Страните не спорят по фактите. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт с правна квалификация чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това, чрез изписаното в документацията по възложената от община Трявна обществена поръчка (финализирала с договор 170-СДУР-20/21.04.2021 година с изпълнител Техно Строй България ООД) изискване за вписване в ЦПРС касаещо обединенията, осъществено ли е нарушение на чл. 2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки, вр. с чл.3, ал.3 от Закона за Камарата на строителите, съответно правилно ли е квалифицирано същото като нередност по т.11, б. б от Наредбата за посочване на нередности, за която на основание чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, на общината е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор 170-СДУР-20/21.04.2021 година с изпълнител Техно Строй България ООД? Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че закриването на депо за отпадъци е строеж втора категория, съобразно чл.137, ал.1, т.2, б.г от Закона за устройство на територията, като попада в чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите. Съгласно текста на последната разпоредба, строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. В действителност, в случая община Трявна е поставила такова изискване за вписване в ЦПРС, а за чужденците в аналогични регистри, като по отношение на участниците в обединения изискването е само за тези от тях, които ще изпълняват строителна дейност за съответната категория строеж съгласно договора за създаване на обединението, предвид одобрените от възложителя условия. На следващо, място ръководителят на управляващия орган по програмата приема, че фактите по спора субсумират нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, без да посочи коя хипотеза на нормата осъществяват, което нарушава правото на защита на общината. Съгласно разпоредбата, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Безспорно поставеното изискване за вписване в ЦПРС е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Доколкото изискването е поставено спрямо участници, които ще изпълняват строителна дейност за съответната категория строеж съгласно договора за създаване на обединението, предвид одобрените от възложителя условия, същото е в съответствие със закона. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстнационният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Липсата на нарушение обосновава извод за липса на нередност, за която да се определи финансова корекция. Предвид изхода на спора, на община Трявна следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 3 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция приема за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На първо място, касаторът не посочва защо приема възнаграждението за прекомерно, а за наличието или не на основания за прекомерност съдът не следи служебно (по аргумент от чл.78, ал.5 от ГПК във вр.с чл.144 АПК). На следващо място, минимално определеният размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, е минимум под който съдът не може да присъди адвокатско възнаграждение, но от това не следва, че този размер обвързва страните по договорното правоотношение за процесуална защита и съдействие. Фактическата и правна сложност на спора, както и правният интерес по спора, не навеждат на извода за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд