Решение № 7190 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2016 г.

Решение № 7190 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", подадена чрез пълномощник против Решение № 235/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 179/2016 г., по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № РД-01-119/19.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на Ц. Б. П. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 719/10.11.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ц. Б. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Заповед № РД-01-119/19.01.2016 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на Ц. Б. П. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 719/10.11.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, т. 4 от АПК, тъй като в обжалвания административен акт освен позоваването на разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата) и посочването с едно изречение, че при прегледа на видеозаписа е установено, че кандидат № 11 Ц. П. си разменя изпитния тест с кандидат № 9 Ц. Г. Ц., други фактически основания няма. На следващо място е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 от АПК, които са съществени, тъй като рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на същия. Първоинстанционният съд е установил, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение и на чл. 53а, ал. 2 от Наредбата, съгласно която изпълнителният директор на ИА "АА" определя със заповед лицата които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. При преглед на представения по делото видеозапис на магнитен носител на проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, съгласно Протокол № 719/10.11.2014 г. на ОО "АА" - В., АС - В. не е констатирал отразената в оспорената заповед фактическа обстановка по размяна на получените от двамата кандидати тестове, тъй като при огледа на вещественото доказателство - компакт диск двамата кандидати, съгласно приложената по делото схема обозначава само местата на кандидати № 11 и № 9, без да съдържа данни дали е относима към проведения на 10.11.2014 г. изпит. При тези данни, съдът е обосновал извод, че не е налице хипотезата на чл. 56, т. 5 от Наредбата, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателят е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен, съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредбата, но е бил предоставен за решаване на другия кандидат. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 на МТС, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Нормата на чл. 38, ал. 2 от Наредбата предвижда, че теоретичните изпити се провеждат чрез решаване на тест на хартиен или на електронен носител (електронен тест), като резултатите от тях се отчитат по електронен начин. Тестовете за различните категории обхващат само темите за съответната категория. Тестът на всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер. О. П. № 719/10.11.2014 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява, че жалбоподателят е с пореден номер в списъка № 11 и е получил изпитен тест № 424181, а Ц. Г. Ц., с пореден номер в списъка № 9, е получила изпитен тест № 424179 (л. 15), като и двете лица са решавали теста на хартиен носител. С представената по делото схема и легенда при провеждането на изпита се установява, че посочените две лица седят на последния ред в колоната откъм прозореца на помещението (л. 48). По делото е представен и доклад от главен експерт в отдел "Водачи и безопасност на движението" към ИА "АА" с рег. № 11-05-10782 от 15.12.2015 г., в който е отразено, че при прегледа на видеозаписа от изпит с протокол № 719/10.11.2014 г. с председател Г. К. се установява, че при заемане на мястото си в залата, кандидат № 11 Ц. Б. П. си разменя изтегления от него изпитен тест с кандидат № 9 Ц. Г. Ц.. Като фактическа обстановка в обжалваната заповед е описано, че при прегледа на видеозапис от теоретичен изпит за придобиване на правоспособност е установено, че кандидат № 11 - Ц. Б. П. си разменя изпитния тест с кандидат № 9 - Ц. Г. Ц.. Въз основа на тази фактическа обстановка, административният орган е обосновал, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория "В" и "М", Ц. Б. П. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредбата, но е предоставен за решаване от друг кандидат, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредбата. Изложената фактическа обстановка е пълна и в цялост кореспондира на посоченото в обжалваната заповед правно основание, поради което изводът на първоинстанционния съд, че е налице недостатъчно описание на фактическата обстановка, е неправилен. Съгласно чл. 53а, ал. 2 от Наредбата, изпълнителният директор на ИА "АА" определя със заповед лицата които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. Такава заповед не е представена по делото, но установяването на лицата, на които е възложено архивирането и съхраняването на записите е факт, който сам по себе си няма да докаже автентичността на видеозаписа. Доказателственото средство е създадено в съответствие с чл. 12, ал. 4 от Наредбата, като ответникът в настоящото производство не е оспорил неговата автентичност. Теоретичният изпит е проведен в кабинет на съответното регионално звено на ИА "АА", който отговаря на нормативните изисквания съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция). С оглед изложеното изводът на съда, че допуснатото нарушение на чл. 53а, ал. 2 от Наредбата се отразява на материалната законосъобразност на обжалваната заповед, е неправилен. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство, са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът направил фактическите си и правни изводи са били предоставени на жалбоподателя и той е взел становище по тях, като е имал възможност да се защити в съдебното производство. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 от АПК, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от АПК допуска представяне на веществени доказателства като доказателствено средство в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. По правилото на изр. 2 на същата разпоредба, съдът може да извърши оглед на събраните в хода на административното производство веществени доказателства ако прецени, че е необходима непосредствена проверка. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. В. подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт. В случая първоинстанционният съд е извършил оглед на представения по делото видеоносител отразен в протокол от съдебно заседание проведено на 16.06.2016 г. (л. 92). На първо място не се установява на кой точно файл от всичките четири файла, находящи се на видеоносителя, е извършил оглед съда. В придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка е посочено, че в 12 часа и 20 минути двамата кандидати си разменят изпитни тестове. На един от файловете се съдържат видеозаписи от четири камери. Съдът не е посочил на коя точно камера е извършил оглед и отразените в съдебния протокол констатации от огледа по кое време точно са се случили. При липса на данни относно това на кой файл е извършил оглед съда и на коя камера, не може да се приеме, че огледът на веществено доказателство е извършен в съответствие с относимите процесуални правила, за да могат да се приемат за установени фактите възприети от съда. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и налага отмяна на съдебния акт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши оглед на представеното по делото веществено доказателство, като в протокола за извършен оглед изрично отрази файла на който извършва оглед, камерата и времето, което съответства на възприетите от съда факти и обърне специално внимание на файл "Smqna 12_20_30", камери СН 3 и СН 4 2014/11/10, 12.20.36 ч. Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разгледана от Административен съд - В. при новото разглеждане на делото в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение