Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение15.06.2011 г.докладчик Борислав Белазелков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 10.04.2009 г. по гр. д. № 3868/2007. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Ю. Б. И., Е. [ЕГН] и Н. Б. И., Е. [ЕГН], че сключеният на 17.08.2004 г. договор за покупко-продажба с нотариален акт № *** том. * рег. № **** н. д. № 193 по описа за 2004 г. на натариус Ч. Б. с район на действие Софийски районен съд, вписан вх. рег. № ***** акт *** том LLX д. № 26800/2004, е нищожен като привиден на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. ОСЪЖДА Н. Б. И., Е. [ЕГН] да заплати на Ю. Б. И., Е. [ЕГН] сумата 1.610,00 лева разноски по делото.

Мотиви

Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.04.2009 г. по гр. д. № 3868/2007, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 02.04.2007 г. по гр. д. № 5657/2006, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на сделка като симулативна по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуаноправните въпроси за тежестта за доказване на привидността на сделката и за допустимостта на свидетелски показания при наличието на обратно писмо. По поставените въпроси, Върховният касационен съд намира, че сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят "обратно писмо", в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания и при наличието на т. нар. "начало на писмено доказателство" - документ, който не е "обратно писмо", тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Документът "начало на писмено доказателство" не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспорваната сделка не е симулирана, тъй като представената декларация от приобретателя не е обратно писмо. В нея приобретателят е заявил: "нямам никакви претенции към придобитото от сина ми Ю. движимо и недвижимо имущество", без посочване на процесния апартамент. Свидетелските показания са недопустими, а в тежест на ищеца е да докаже твърдяната симулация. Правилно въззивният съд е приел, че декларацията на приобретателя по оспорваната сделка не е "обратно писмо", тъй като съдържащото си в нея изявление на приобретателя "нямам никакви претенции към придобитото от сина ми Ю. движимо и недвижимо имущество" не установява симулацията по несъмнен начин. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е обсъдил правното естество на този документ, изходящ от приобретателя и удостоверен от същия нотариус при изповядането на оспорваната сделка и неговото значение за допустимостта на свидетелските показания. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 292, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че след смъртта на съпругата си бащата на страните е продал през 2002 г. на ищеца 4/6 от жилището в ж. к. С.. Прехвърлянето е обтегнало отношенията на бащата и ищеца, от една страна, с ответника, от друга страна, поради което и с цел да бъдат успокоени отношенията на 17.08.2004 г. е извършена оспорваната сделка, с която ищецът привидно е продал обратно на баща си закупените по-рано от него 4/6 от жилището. При изповядането на сделката бащата на страните заверява при същия нотариус декларация, в която заявява: "нямам никакви претенции към придобитото от сина ми Ю. ... движимо и недвижимо имущество". Изложеното се установява от представените писмени доказателства и разпита на свидетелите Бичакова и Илиев, чийто разпит е допустим на основание чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.). Нотариално заверената декларация от купувача по оспорваната сделка не съставлява "обратно писмо", тъй като съдържащото се в нея изявление не признава пряко привидността на сделката. Като изходящ от страната по договора документ обаче тя съставлява "начало на писмено доказателство", тъй като съдържащото се в нея изявление прави симулацията вероятна. От обстоятелствата при извършването на сделката и подписването на декларацията, както се установяват от разпита на посочените свидетели, може да се направи единствено извода, че в декларацията приобретателят заявява, че няма никакви претенции (няма да се ползва) от придобитото по извършената сделка. На ищеца Ю. Б. И. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.610,00 лева Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3