Решение № 11053 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2013 г.

Решение № 11053 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен против решение № 9 от 18.02.2013 г., постановено по административно дело № 295/2012 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена Заповед № 13887/24.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен, с която на Диян Желязков Димитров от гр. Сливен е отказано отпускането на месечна помощ за дете до завършване на средно образование по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), като незаконосъобразна, и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне по същество след изпълнение на предвидената в закона процедура, съобразно мотивите в съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументирана е и теза за законосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта. Ответникът по касация Диян Желязков Димитров от гр. Сливен не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Сливенския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК е оспорената от Диян Желязков Димитров заповед № 13887/24.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен (потвърдена с решение № РД10-0038 от 26.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Сливен), с която е отказано на Диян Желязков Димитров от гр. Сливен отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето му Мариета Диянова Желязкова. Като мотиви за отказа е посочено "чл. 9, ал. 1 от ЗСПД - помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД се предоставя на майката". За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, но е постановена в противоречие с целта на закона и с относимите материалноправни разпоредби. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда, че в случая са били налице условията по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за предоставяне на месечна помощ за детето на баща му. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, правото на семейна помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се реализира при наличие на три кумулативни условия: детето да не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца, до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние и живее постоянно в страната. Посочените в чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца месечни помощи за дете се предоставят в пари или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4. В § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г. и § 11, ал. 1 от ЗДБРБ за 2011 г. е определен размер на средномесечния доход по чл. 4 от ЗСПД от 350 лева. В настоящият случай от фактическа страна е безспорно установено наличието на тези предпоставки. Декларираният брутен месечен доход на семейството за периода м. 10.2011 г. до м. 09.2012 г. възлиза на суми от 67,05 лв. до 240,81 лв., т. е. в по-малък размер от нормативно определения. Детето Мариета Диянова Желязкова живее постоянно в страната, не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка и посещава редовно детска градина. Неоснователни е възражението на касатора, че доколкото Диян Желязков Димитров няма сключен граждански брак с майката на дъщеря си, не е чл. на семейството им и няма право на социална помощ за детето по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, понеже последната се дължи на майката, а тя не е дала изрично писмено съгласие бащата да я получава (чл. 9, ал. 2 от ЗСПД). Законодателят не прави разлика между деца, отглеждани в семейства по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД, и деца, отглеждани от родители, които нямат сключен граждански брак. Не може да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение деца на родители, които не са съпрузи, не живеят заедно или живеят във фактическо съпружеско съжителство. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена, защото със същите аргументи като изложените административния орган би могъл да приеме, че в случая единствен чл. на семейството е бащата, предвид еднаквата родствена връзка с детето и произтичащите от това равни права - подобно превратно тълкуване би означавало, че в случаи като процесния и майката не би имала право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСДП, понеже не е сключила брак с бащата на детето си. В нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗСПД е посочено, че помощите по чл. 7 и чл. 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат, на майката. По делото е установено, че майката излежава присъда "лишаване от свобода" в затвора, което прави обективно невъзможно тя да полага реални грижи за детето си Мариета Диянова Желязкова. Следователно правилен е изводът на съда, че след като са налице всички нормативно установени условия за получаване на помощ за отглеждане на детето, приложима е хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗСПД, според която при невъзможност на майката да получава помощите, те се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на законния представител или попечител на детето, какъвто законен представител е бащата по отношение на своята малолетна дъщеря, който полага грижи за детето и следва да получава помощите. Като не е тълкувал по този начин приложимото право, административният орган е постановил материално незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона административен акт, който неправилно е бил потвърден при проверката му по административен ред. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован правен извод, съответен на събраните доказателства, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,