Решение № 157 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2007 г.

Решение № 157 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби от В. М. К. от град В. против въззивни решения № 202/26.02.2007 г. и № 688/21.6.2007 г. по гр. д. № 1617/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: В. М. К. от град В. е предявил против К. Е. М. от същия град иск с правно основание чл. 21 СК, евентуално съединен с иск по чл. 28, ал. 3 СК. В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение. Твърди също така, че по време на брака с ответницата са придобили недвижим имот - апартамент, находящ се в град В., състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалетна, пералня и входно антре с обща площ от 89,97 кв. м, с прилежащо избено помещение, и съответни идеални части от сградата и правото на строеж. Твърди се също така, че имотът е закупен след отчуждаването на вила, която е закупена с лични негови средства и такива на баща му, поради което е налице хипотезата на чл. 21 СК. Евентуално се претендира частична трансформация на 3/4 ид.ч. или на 5/6 ид.части. С решение № 412/06.6.2006 г. по гр. д. № 891/2005 г. Варненският районен съд, ХХIII - ти състав, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 21 СК. С решение № 202/26.02.2007 г. по гр. д. № 1617/2006 г., по въззивна жалба от ищеца В. К., Варненският окръжен съд е оставил в сила решението па първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е оборил презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК, във връзка с § 4 от Преходните разпоредби на СК. Прието, че при липсата на безспорни доказателства за предоставяне на парични средства с дарствена цел само в полза на ищеца от страна баща му, респективно от друго лице, придобитото по възмезден начин вилно място в с. Ш. през 1970 г. е съпружеска имуществена общност на страните по спора, на основание чл. 13, ал. 1 СК (отм.), а изградената по време на брака вила по силата на приращението също представлява съпружеска имуществена общност. Съдът е стигнал до извод, че не е установено дарствено намерение от страна на бащата на ищеца и престиране на личен труд в полза на последния, както и че нито материалите за строителството са закупени със средства на този родител, нито са дарени. Поради това изводът на съда е, че получената като обезщетение сума при отчуждаването на вилата и вилното място също представлява съпружеска имуществена общност, която е вложена при закупуването на процесния апартамент, поради което същият е СИО. Предвид изложеното съдът е стигнал до краен извод, не е налице нито пълна, нито частична трансформация на лични средства при придобиване правото на собственост на апартамента. С допълнително решение № 688/21.6.2007 г. по същото дело, по молби от страните по спора, Варненският окръжен съд е допълнил основното си решение като е осъдил ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 850 лева, отхвърлил е искането на ищеца за извършени от него разноски пред въззивната инстанция, както и молбата му за изменение на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта за разноските. Със същото решение е отхвърлена молбата на ищеца за допълване на въззивното решение за признаване за установено, че страните са собственици на по 1/2 идеални части от процесния имот. Въззивната инстанция е приела, че след като е отхвърлен искът по чл. 21, ал. 1 СК на ищеца не се дължат разноски от страна на ответницата, а той дължи такива на последната. Поради това е прието, че неоснователна е молбата за изменение на решението на ВОС в частта, с която е оставено решението на ВРС за разноските. Относно искането по чл. 193 ГПК (отм.) за признаване за установено, че страните по спора за собственици по на 1/2 идеални части е прието, че такава претенция не е предявяване, за да е налице произнасяне. Срещу двете въззивни решения на Варненския окръжен съд са подадени касационни жалби от ищеца В. К., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Моли се за отмяна на обжалваните решения и уважаване на претенциите. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касатора, който депозира писмени бележки. Постъпило е и писмено становище от същия. Ответницата по касация - К. Е. М., посредством процесуалния си представител - адв. М, е депозирала отговор по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.). В съдебно заседание процесуалната представителка на страната оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Депозирана е писмена защита. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмения отговор на процесуалния представител на ответницата по касация, писмените изложения на страните и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те обаче са неоснователни. Решенията на Варненския окръжен съд са правилни. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че в процесния случай не е налице нито пълна, нито частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от Семейния кодекс. Правилно е прието, че липсват безспорни доказателства за предоставяне на парични средства с дарствена цел в полза на касационния жалбоподател от страна на баща му. Надаряването предполага да е налице безвъзмездно прехвърляне на имущество и пари, което в процесния случай не е доказано, както от представените по делото писмени доказателства, така и от ангажираните гласни доказателства. От друга страна, участието на роднини на всеки от съпрузите с личен труд при построяването на сграда не обуславя наличието на трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК, тъй като тази правна норма предполага наличие на трансформация само при влагане на парични средства при придобиване на собствеността. Дори и участието с личен труд да е извършено с намерение да бъде облагодетелстван и подпомогнат единия от съпрузите, това не означава приравняване на надаряване по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК. Поради това изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, включително и тези относно показанията на разпитаните по делото свидетели пред двете инстанции. От показанията на същите не се установява по категоричен начин извършването на дарствени действия в полза на касатора. По касационната жалба срещу допълнителното решение на окръжния съд касационната инстанция намира, че същото е законосъобразно и обосновано. Присъдените в полза на ответницата по исковата молба разноски са съобразени с оглед изхода от спора по главния иск и съответства на разпоредбата на чл. 64 ГПК (отм.). Обосновани и законосъобразни са изводите на окръжния съд досежно искането по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на страните по спора, че са собственици на по 1/2 идеални части то имота. От една страна, такава претенция не е предявявана, а от друга такъв иск е недопустим с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК. Касационните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваните въззивни решения - в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 850 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.