Решение № 5221 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2013 г.

Решение № 5221 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане гр. София против решение № 6627/4.12.2012 г. по адм. дело № 4363/2012 г на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответниците по жалбата не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, като постановено от некомпетентен по територия съд и при участието на ненадлежни страни. Касационната жалба е основателна по съображения различни от изложените в нея. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № ЗД-РД01-0010/21.02.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, с която е наредено да се извърши вписване в регистъра за деца за пълно осиновяване на детето Ягомила Динчова Динова, настанено в ДМСГД - гр. Монтана. Заповедта е обжалвана на основание чл. 84, ал. 6 от СК по реда на АПК пред изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане - гр. София, който със свое решение № РД 04-26/3.04.2012 г. е оставил без уважение жалбата. В акта на горестоящия орган погрешно е посочено, че именно той подлежи на оспорване пред Административен съд София-град. Подобно указание не отчита разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК, съгласно която актът на горестоящия орган подлежи на съдебен контрол само в случаите когато е изменен или отменен първоначалният административен акт и въпросът е решен по същество. Безспорно е по делото, че такава хипотеза не е налице и следователно на съдебен контрол по аргумент от чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК подлежи заповед № ЗД - РД01-0010/21.02.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Монтана. Първоинстанционният съд се е произнесъл с атакуваното съдебно решение по този акт и допуснатото от него процесуално нарушение във връзка с местната подсъдност не би било толкова значимо, ако като надлежен ответник по делото беше конституиран административният орган, издал акта, а именно директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Монтана. Съгласно определение от 8.05.2012 г. Административен съд София-град, I отделение, 10-ти състав е конституирал като ответници по оспорването директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, който не е издател на оспорения акт и директора на Агенция за социално подпомагане - гр. София, който също не е издател на оспорения индивидуален административен акт. Освен че е допуснал участие на ненадлежни по спора страни, съдът се е произнесъл по предмета на делото без участието на надлежната страна - административният орган, издател на оспорения акт. Съгласно чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 от СК, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра за осиновяване. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 СК, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра за осиновяване, ако интересите на детето налагат това. Съгласно чл. 84, ал. 6 от СК вписването, както и отказът от вписване в регистъра за осиновяване, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която заповед подлежи на оспорване по реда на АПК. Надлежни страни по това оспорване не са нито изпълнителният директор на Агенция "Социално подпомагане" - гр. София, нито директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана. Ответник в тази хипотеза при условията на чл. 84, ал. 6 СК във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК е директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, който не е бил конституиран в първоинстанционното производство, въпреки, че съдът е проверявал законосъобразността на издадената от него заповед № ЗД-РД01-0010/21.02.2012 г. По изложените съображения съдебното решение на основание чл. 209, т. 2 АПК и всички процесуални действия по неговото постановяване са недопустими и като такива следва да бъдат обезсилени. Делото следва да бъде върнато на Административен съд София-град, който трябва да започне процесуалните действия по него от конституирането на страните и след като провери редовността на жалбата досежно всички останали процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване да предприеме изискуемите от закона процесуални действия по разглеждането на правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение