Решение № 15756 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16128/2010 г.

Решение № 15756 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16128/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Росен Валериев Атанасов против заповед рег. № К-12727/10.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години". Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна и издадена в противоречие с административнопроизводствените правила. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът- министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Атанасов е назначен като държавен служител, кат. Г, полицейски инспектор - VI степен от 03 взвод в група "Външна охрана на Народно събрание, Президентство и Министерски съвет" на сектор "Охрана на обекти" към Специализирано полицейско управление - София при дирекция "Специализирани полицейски сили" към ГДБОП - МВР. По повод предложение на директора на ГДБОП - МВР с данни за участие на жалбоподателя Атанасов във внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили през 2009 г. и 2010 г. с цел лична облага и такава за трети лица е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган (заповед № К-10841/27.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи). Комисията извършва проверка, при която установява, че през периода 12.03.2007 г. - 6.11.2009 г. жалбоподателят регистрира на свое име 11 бр. леки автомобили, от които през същия период продава 5 броя. В подадената на 4.03.2010 г. декларация за имущество и доходи жалбоподателят декларира един лек автомобил, придобит през 2009 г., въпреки че през същата година става собственик на още два "Фолксваген Джета" с ДК № М хххх АТ и "Фолксваген Пасат" с ДК № М хххх АР. Последните два автомобила не са отразени в декларацията от 4.03.2010 г. При тези данни комисията приема, че Атанасов е затаил истина в декларацията си по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, подадена на 4.03.2010 г., тъй като не е посочил част от придобитите моторни превозни средства и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години" (обобщена справка рег. № 9141/26.10.2010 г.). В този смисъл е и становището на комисията рег. № 9201/27.10.2010 г. Атанасов е запознат с образуваното дисциплинарно производство и е поканен да даде писмени обяснения, които същият депозира на 5.10.2010 г. и на 8.10.2010 г. (2 бр. покани от 5.10.2010 г.). Писмени обяснения Атанасов е поканен да даде и след запознаване с обобщената справка от извършеното разследване (покана рег. № 9129/26.10.2010 г.). Допълнителни обяснения и възражения във връзка с обобщената справка от страна на служителя не са представени (протокол рег. № 9197/27.10.2010 г.). След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, както и с обясненията на жалбоподателя от 5.10.2010 г. и от 8.10.2010 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К-12727/10.11.2010 г., с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР налага на жалбоподателя Атанасов дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от 2 години" за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е затаил истина в годишната декларация за имущество и доходи, подадена на 04.03.2010 г., като не е отразил собствеността на лек автомобил "Фолксваген Голф" рег. № М 4674 АТ, придобит от служителя на 21.05.2008 г., лек автомобил "Ауди 80" с рег. № М хххх АТ, регистриран на името на служителя на 4.02.2008 г. и товарен автомобил "Ситроен Джемпър" с рег. № М хххх АТ, регистриран на 29.09.2008 г., което е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и в предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР писмена форма. Спазена е и регламентираната в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Въпреки това при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и са основание за неговата отмяна. Независимо, че формално отговаря на изискванията на 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. От една страна органът се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия орган, а от друга приема за установени факти различни от установените в дисциплинарното производство, тъй като изброените в заповедта, невписани в декларацията за имущество и доходи от 4.03.2010 г. автомобили са различни от посочените в справката и становището. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като препятстват конкретизирането на нарушението и съответно ограничават правото на защита. Така постановена заповедта не съдържа фактическите основания, довели до издаването й, т. е. издадена е в противоречие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР във връзка с чл. 257 от ППЗМВР във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание е наложено без преди това да са приети писмените обяснения на служителя. Действително формално разпоредбата е изпълнена, като в хода на дисциплинарното производство и след приключването му от служителя са искани обяснения и с депозираните такива съответно на 5.10.2010 и на 8.10.2010 г. дисциплинарнонаказващият орган е запознат. Тези обяснения обаче не се отнасят за нарушението, за което служителят е наказан. Поканите за представяне на обяснения не засягат конкретни моторни превозни средства и причините за недекларирането им, а участието на служителя във внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили и използване на служебното положение за лична облага или такава за трети лица. Разминаването е съществено и като се има предвид, че в заповедта за налагане на наказание са посочени автомобили, които не фигурират в обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган. Освен това с оглед обстоятелството, че в заповедта са посочени автомобили, които не са включени в обобщената справка от приключилото дисциплинарно производство, не може да се приеме, че непредставянето на писмени обяснения след приключване на производството пред дисциплинарно - разследващия орган, представлява изпълнение на задължението за изискване на обяснения, а непредставянето им освобождава дисциплинарнонаказващия орган от отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са събрани доказателства за всички факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая. Жалбоподателят е наказан за това, че в декларацията за имущество и доходи, подадена на 4.03.2010 г., не е декларирал 3 автомобила, придобити от него през 2008 г. Декларацията по реда на чл. 187, ал. 3 се подава ежегодно от служителите, т. е. обхваща периода на предходната календарна година. Следователно релевантно за изясняване на случая е съдържанието на декларацията на жалбоподателя, подадена през 2009 г., тъй като в нея същият е следвало да отрази закупените през 2008 г. автомобили. Тази декларация обаче не е изискана и обсъдена от дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. При издаване на оспорената заповед не са изпълнени и предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години" за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. В случая съдът приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март. Смисълът на разпоредбата е да придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР, а изискването декларацията да се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране е имуществото, придобито от държавния служител през предходната календарна година. Следователно в декларацията, подадена от жалбоподателя Атанасов на 4.03.2010 г. следва да се отрази имуществото, респ. автомобилите, придобити през 2009 г. В случая всички автомобили, за които в заповедта за налагане на наказание е посочено, че не фигурират в декларацията са придобити през 2008 г. и е следвало да бъдат декларирани в декларацията, подадена от служителя през 2009 г. (обстоятелство, което не е изяснено от дисциплинарнонаказващия орган). Ето защо не може да се приеме, че е налице затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, продадена през 2010 г., след като времето на придобиване на недекларираното имущество не се обхваща от периода, за който се отнася тази декларация. Следователно предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание не са осъществени и не са налице основания за упражняване дисциплинарната власт на административния орган, което е още едно основание за отмяна на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона, които обосновават неговата отмяна. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на Атанасов сумата 450.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,