Решение № 9063 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16730/2009 г.

Решение № 9063 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16730/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цана Василева Минкова от гр. Севлиево срещу Решение № 119 от 27.10.2009 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. д. № 86/2009 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 233/11.03.2009 г. на кмета на община Севлиево като неоснователно и недоказано Поддържа се незаконосъобразност, необоснованост, съществени процесуални нарушения и непълнота на доказателствата Към жалбата са приложени заповед на областния управител и протокол на комисията от 22.01.2008 г., назначена от него. Ответникът - кметът на община Севлиево не е взел становище. Заинтересованата страна Борис Недевски писмено е оспорил жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, но по различни от изложените в нея съображения. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално, При преценката й по същество, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД установи следното: Оспорената заповед на кмета е била издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, § 4к, ал. 8, т. 2 и ал. 12 от ПЗР на на ЗСПЗЗ и протокол на комисията по чл. 28б,, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и във връзка със заявление на Борис Недевски, собственик на ПИ65927 561.26 по ПНИ на местн. "Крушевски баир" и скица проект за изменение на имотни граници по чл. 60, ал. 1 от Наредба 3 за съдържанието, създаване и поддържане на кадастрални регистри. С нея одобрено изменението на ПНИ за посочената местност, изработен по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Променени са границите между П. И. 65927.561.26,собственост на Борис Недевски, П. И. 6527.561.25, собственост на касаторката Цана Минкова и П. И. 65927.561.120 - път на община Севлиево, като се нанасят съществуващите на място имотни граници съгласно данните, получени от преки геодезически измервания и скица-проект за изменение, изработена съгласно Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за поддържане на кадастралните карти и регистри. Жалбоподателката е поддържала пред административния съд, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно е възприето твърдението в заявлението на Недевски, че е налице явна грешка при определяне на границите, тъй като такава грешка нямало. За да отхвърли жалбата й, Административният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Между двата имота - на Недевски и на жалбоподателката било налице трайно топографско обозначение с изкуствен произход, попадащо в дефиницията на на понятието" явна фактическа грешка", визирана в § 1, т. 9 от ЗКИР. Налице била явна фактическа грешка, което обстоятелство е послужило като основание за издаване на оспорената пред него заповед. В случая били съчетани изискванията за допустима площ до 600 кв. м., съобразяване със съществуващото застрояване и осигурен достъп до улица и път съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Касаторката оспорва изводите на съда като необосновани и в противоречие с материалния закон. Върховният административен съд намира касационната жалба основателна. Преценката на доказателствата и доводите на жалбоподателката в първоначалната жалба и касационната дават основание да се приеме, че в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК Административният съд не е обсъдил заключението заедно с доказателствата по делото. Не е взета предвид частта от същото, че със заповед от 16.07.2008 г. на ИД на АГКК е приета и одобрена кадастрална карта на землището на гр. Севлиево, а одобреният ПНИ е пренесен в кадастралната карта. Налагало се е да бъде изяснено доколко продадените имоти попадат в територия с одобрена кадастрална карта и защо съдът не е възприел заключението на в. лице в тази част. Все в тази връзка съдът е следвало да обсъди разпоредбите на чл. 28 от ПЗР и § 4к, ал. 13 ПЗР на ЗСПЗЗ, имащи отношение при преценката за компетентността на административния орган към момента на издаване на заповедта. Всичко това води до извод за неправилност на обжалваното решение, при наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Като такова същото ще следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 и във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване и спазване констатациите и указанията в мотивната част на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение