Решение № 11492 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. Е., чрез адвокат Е. Велков, против решение 932/29.01.2024 г., постановено по адм. дело 1565/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Община Пловдив за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от отменен като незаконосъобразен акт на органа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касационният жалбоподател е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 100 лева. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поради това се иска да бъде отменено решението и бъде уважена исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Община Пловдив, чрез юрисконсулт И. Кирова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са установени предпоставките по ЗОДОВ за основателност на исковата претенция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на И. Б. Е. против Община Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Изложени са твърдения, че вредите са следствие от Заповед 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район Южен при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2, т. 3 ЗУТ, е наредено на Е. да премахне незаконен строеж метална ограда. Посочената заповед е оспорена от Е. пред Административен съд Пловдив, който с решение 784/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 1855/2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е обжалвано пред ВАС, който с решение 11899/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 6408/2022 г. по описа на ВАС е отменил решението, както и оспорената заповед на кмета на район Южен . Е. изложил, че вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, уплаха, негодувание, възмущение, уронване на достойнството му в обществото, затова, че срещу него е образувано и водено административно производство по реда на чл. 225а ЗУТ. Посочил още, че в резултат на този акт се отчуждил от близките и приятелите си, тъй като това обстоятелство е станало достояние на целия град. За изясняване на обстоятелствата по делото АС - Пловдив е събрал множество документи, както и гласни доказателства от двама свидетели, които дали показания относно психичното състояние на ищеца във връзка с издадената незаконосъобразна заповед. Изслушана и приета е и съдебно-медицинска експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало 10 бр. амбулаторни листове, представени от Е. за прегледи, извършени при двама [заличен текст] в периода 30.12.2020 г. 19.06.2023 г., ЕР от ТЕЛК от 11.06.2021 г. В заключението експертът е описал подробно резултатите от прегледите, отразени във всеки един от амбулаторните листове, като е посочил, основна диагноза, придружаващи заболявания, анамнезна, обективен статус, КЗП и терапия. Посочено е, че ищецът страда от [заличен текст], форма [заличен текст] и други, подробно описани. По отношение на заболяването [заличен текст] вещото лице посочило, че се касае за заболяване с давност от около 10 години, като лечението се провежда с перорални средства. На въпрос относно възможността Заповед 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район Южен при Община Пловдив да се е отразила на [заличен текст] на Е., експертът отговаря, че при него съществуват множество рискови фактори за прогресия на болестта /[заличен текст]/, а преживеният психоемоционален стрес е само елемент от комплексния рисков профил на пациента, указващ висок потенциал за влошаване на [заличен текст]. Също така посочил и че с напредването на възрастта настъпва [заличен текст] е съпътстващ фактор при пациенти със [заличен текст], като хранителният режим също оказва влияние и т.н. При така установеното от правна страна административният съд е приел, че в случая е доказана само първата предпоставка за основателност на иска, а именно: отменен по съответния ред административен акт Заповед 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район Южен при Община Пловдив. Посочил е, че не са налице останалите елементи на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата молба. По отношение на твърдените като претърпени вреди от страна на Е., изразяващи се във влошено здравословно състояние, административният съд приел, че действително така създалата се ситуация с незаконосъобразната заповед е причинила на Е. отрицателни емоционални преживявания, но от изготвената по делото експертиза не е доказано, че болестите, от които страда ищеца, както и по-конкретно [заличен текст], са следствие именно на отменения незаконосъобразен акт. Поради това административният съд приел, че по делото не са доказани както понесените неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тях, поради и което отхвърлил исковата молба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан само първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт - Заповед 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район Южен при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2, т. 3 ЗУТ, е наредено на Е. да премахне незаконен строеж метална ограда. Не са доказани обаче останалите два елемента настъпила вреда и причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Правилно административният съд, основавайки се на представените по делото доказателства, както и на заключението на изготвената по делото експертиза, приел, че в процесния случай заболяванията на Е. са с давност от преди 10 години (напр. [заличен текст]), като по делото няма данни за влошаването на здравословното му състояние през процесния период, дори напротив налице са данни за добро състояние на ищеца, както и на добър контрол на заболяването. Отделно от това, правилно съдът е посочил, че от представените по делото доказателства не се потвърждават и свидетелските показания, съгласно които Е. е бил за известно време и в болница. Настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че твърденията за изпитан стрес и нервност през исковия период от страна на Е. са следствие от спор за собственост със съседи, предвид факта, че адресат на отменената заповед са и други две лица съсобственици в имота, а не толкова от водените дела. Както е посочено, на обезвреда подлежат само преките и непосредствени вреди, като под преки вреди се приемат само тези, които са типични, нормално настъпващи и необходима последица от вредоносния резултат, а под непосредствени тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Такива по делото не са установени. Именно поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на И. Б. Е. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Община Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразен акт - Заповед 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район Южен при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2, т. 3 ЗУТ, е наредено на Е. да премахне незаконен строеж метална ограда, ведно със законната лихва върху сумата. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение