Решение № 1172 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2009 г.

Решение № 1172 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област Кърджали срещу решение № 13 от 13.02.2009 г. по адм. д. № 151/2008 г. на Административен съд Кърджали с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Хюсеин Ахмет Тургут представя писмено възражение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Към възражението са приложени писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, е отменена заповед № РД-18-298/17.10.2008 г. на Областния управител на област Кърджали, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 2 и чл. 2 от ЗПГРРЛ е отказал на Хюсеин Ахмет Тургут присъждане на еднократно обезщетение по реда на този закон и е върнал преписката на компетентния орган за издаване на законосъобразен акт при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Спорът е решен след подробен анализ на събраните доказателства и изводите са обосновани и законосъобразни. В заповедта не се съдържат мотиви по отношение на всички основания, посочени от жалбоподателя, за които е твърдял, че е налице репресия. Същият е искал да докаже пред административния орган, но поради невъзможността да удостовери твърденията си с надлежните доказателства, е помолил Областния управител, чрез централната комисия да бъде установено, че през втората половина на 1986 г. е бил "под домашен арест въз основа на заповед, издадена от началника на Окръжно управление на МВР гр. Разград". Молбата му не е уважена, а твърдението, което най - вероятно сочи на изселване по административен ред, което отговаря на основанията по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, не е обсъдено. Липсата на мотиви, наред с неизпълнението на задължението по чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, обуславят извода, че компетентният административен орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалноправните разпоредби, а това са основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Като се е произнесъл в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,