Решение № 12274 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4015/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив чрез неговия процесуален представител, срещу решение 2417/30.12.2020 г. по адм. д. 2285/2020 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът Министерство на околната среда и водите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът община Кричим изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Министерство на земеделието, храните и горите, "Национална електрическа компания" ЕАД и Областно пътно управление - Пловдив - не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министерство на околната среда и водите срещу заповед 18-3212/26.03.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Пловдив, с която на основание чл. 53б, ал. 1 и ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим, одобрена със заповед 18-13 от 19.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна в границите на съществуващ обект в КККР: поземлен имот с идентификатор 39921.4.981, с площ 301 271 кв.м., начин на трайно ползване: резерват, собственост на държавата чрез Министерство на околната среда и водите, и с площ 287 479 кв.м. след промяната. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 53б ЗКИР, обуславящо наличието на явна фактическа грешка, без изложени конкретни фактически основания. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. От друга страна, съдът е приел липсата на мотиви в заповедта, както и невъзможността те да бъдат извлечени от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка, за съществено нарушение на изискването за форма на административния акт и представляват самостоятелно основание за отмяна. Посочил е още, че е налице нарушаване на изискването на Закона за защитените територии, приложим за настоящия случай, с оглед статута на резервата Изгорялото гюне. Така постановеното решение като краен резултат е правилно като обосновано и материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Настоящата инстанция намира, че решаващият съд е извършил всеобхватна проверка на обжалваната заповед, като изводът му за липса на конкретни фактически основания в заповедта се споделя и от настоящата инстанция. В случая, в оспорената заповед липсват каквито и да са фактически основания, въз основа на които е извършено изменението на КККР на гр. Кричим и не става ясно коя от двете хипотези на явна фактическа грешка е налице. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. В случая органът не е посочил факти, които е приел за установени, а без посочени фактически основания не може да се извърши проверка на разпореденото от административния орган в обжалваната заповед. Законосъобразно в този смисъл съдът е изтъкнал, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактическите основания за издаването й прави невъзможна преценката дали се касае за несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, или за несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, а доказателствата по делото подкрепят направените от съда фактически констатации, което сочи на обоснованост на обжалваното решение. Поради това спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,