Решение № 6286 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13812/2016 г.

Решение № 6286 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13812/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. "А." АД, к. к. А., с. О., община-Балчик, чрез адв. Стефанов и адв. Дрехарова и 2. началника на РДНСК - СИР, чрез ст. юрк. Асенова против решение № 235/14.07.2016 г. по адм. дело № 591/2015 г. на Административен съд - Д., допълнено с решение № 282/28.09.2016 г. по делото в производство по чл. 176 АПК. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата на "Е.-П. М." АД срещу заповедта на началника на РДНСК - Североизточен район, алтернативно - оставянето й без разглеждане. Първият касатор претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът "Е.-П. М." АД, със седалище и адрес на управление гр. В., чрез юрк. Марчев, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на "А." АД. Ответникът главен архитект на О. Б. не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество- основателни, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на "Е. - П. М." АД е отменена заповед № ДК-10- СИР-50/7.09.2015 г. на началника на РДНСК- СИР, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 202/22.12.2014 г., издадено от главния архитект на О. Б. за строеж "Нов БКТП "Лазур" 2х630/20/0,4 с трансформатор 2х400/20/0,4 и присъединяване към съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 22.75 кв. м.", находящ се в ПИ 53120.506.39 по КК на к. к. "А. с титуляр" А." АД и е отменено разрешение за строеж № 202/22.12.2014 г., на главния архитект на О. Б., ведно с одобрения инвестиционен проект. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че "Е. - П. М." АД е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като по баланса на дружеството се води сграда ТП 12 "Фиш-фиш", както и кабели, водещи до процесния трафопост, което е индиция за наличие на вещни права. Обсъдено е и влязлото в сила определение от 5.08.2015 г. по адм. д. № 404/2015 г. на АС-Д., с оглед допустимостта на оспорването. По същество е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма и при спазена процедура, но при неправилно приложение на материалния закон - разрешението за строеж е издадено в нарушение на изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Разрешения строеж е квалифициран като обект на електроразпределителната мрежа, която се стопанисва и експлоатира от "Е. - П. М." АД, единствено притежаващо лиценз за дейност на въпросната територия, което изисква сключен с това дружество предварителен договор, а не с "ЕСО" ЕАД. Прието е, че е допуснато нарушение и на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 14/15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, както и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и Наредба № 2/2004 г. за топлоснабдяването. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. Решаващия правен извод на съда за нарушение изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ не съответства на изяснената по делото фактическа обстановка и заложения в цитираната норма смисъл досежно изискуемия предварителен договор. Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. По делото са събрани доказателства, сочещи на одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж на "А." АД при надлежно сключен предварителен договор за новопредвидения за изграждане енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗЕ - предварителен договор, сключен между "ЕСО" ЕАД и "А." АД за присъединяване на обекта на електрическа енергия към преносната мрежа. Действително "Е. - П. М." АД притежава лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., съгласно която има право да извършва дейността "разпределение" на електрическа енергия за посочената територия, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗЕ. Безспорно е обаче и обстоятелството, че "Електроенергийният системен оператор" /ЕСО/ ЕАД, с когото е сключен предварителният договор за присъединяване, също притежава лицензия за "пренос" на електрическа енергия /за територията на цялата страна/, съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Предвид това и правилно изведения извод от административният съд за липса на компетентност в това производство за произнасяне по установения спор между "А." АД и "Е. - П. М." АД за собствеността на подземните кабелни мрежи, следва да се зачетат правата на "А." АД по отношение на електропроводите, залегнали в представения нотариалния акт. От друга страна е установена техническата възможност за захранване на обекта по разрешение за строеж № 202/22.12.2014 г., "Нов БКТП "Лазур", от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета без оспорване по делото- приложение 2 от заключението "Схема средно напрежение ел. мрежа 20 кV А.". Новия трафопост БКТП "Лазур" ще осъществява връзката си с извод "Компас" и извод "Киев" по идентичен начин както понастоящем се осъществява връзката на съществуващия ТП 12 "Фиш-фиш". Експертите са установили, че границата на собственост на електрическата мрежа на "А." АД с електроразпределителната мрежа на "Е. - П. М." АД съвпада с електропреносната мрежа на "ЕСО" АД. Предвид това следва да се приеме, че с оглед спецификата на разрешения за изграждане нов енергиен обект липсва законова пречка предварителният договор за присъединяване към елементите на техническата инфраструктура да се сключи с "ЕСО" ЕАД, което дружество е експлоатационно дружество по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно т. 2.6.4 и т. 2.6.5 от предоставената му лицензия за пренос на електрическа енергия, това дружество има право да присъединява към мрежата производители и клиенти, както и да сключва договори за пренос, достъп и предоставяне на системни услуги на електрическа енергия през мрежата по реда и при условията на ЗЕ. Следователно сключения предварителен договор покрива изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като в случая не се дава разрешение за изграждане на електроразпределителна или преносна мрежа, а за нов трафопост, чието присъединяване към изградена мрежа е за задоволяване на собствени нужди от доставка на ел. енергия на "А." АД. Не съществува законова забрана за изграждането на такъв обект от потребител на ел. енергия в имот, негова собственост. Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на предвидените в чл. 117 ЗЕ условия. Не е налице и нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 14/15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, тъй като тази разпоредба е относима към изграждането на обекти за производство на електрическа енергия, каквото качество не притежава процесния трафопост. Изложените в решението мотиви за допуснато нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6/2014 г. също не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно цитираната разпоредба, когато при проучването се установи, че присъединяваният обект и/или съоръженията за присъединяване засягат съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на клиента след сключване на договор и одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните проекти със съответния мрежови оператор, ако засегнатите съоръжения принадлежат към съответната електрическа мрежа. В случая се предвижда изграждане на нов БКТП и присъединяването му към съществуващите кабели СрН и НН. Преценката за техническата възможност за осъществяване на присъединяването на обекта, вкл. и наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 2 се извършва от мрежовия оператор, до когото е отправено искането за присъединяване - чл. 7 от Наредба № 6/2014 г. След извършването на тази преценка същият може да откаже присъединяване или да представи проект за предварителен договор. В случая такъв договор е сключен при определените от "ЕСО" ЕАД условия. Предварителният договор за присъединяване е представен заедно с инвестиционния проект като условие за одобряването му, с което е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на "Е. - П. М." АД срещу заповед № ДК-10- СИР-50/7.09.2015 г. на началника на РДНСК- СИР, като неоснователна. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от касатора "А." АД и изхода на делото, "Е.-П. М." АД дължи на "А." АД реално направените в съдебните инстанции разноски, редуцирани с оглед направеното възражение за прекомерност до общ размер на 6 395 лв, съставляващи 6000 лв адв. възнаграждение за двете инстанции /по 3000 лв за всяка/, 370 лв. депозити за експертизи /340 лв и доп. 30 лв/ и държавна такса от 25 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение