Решение № 10063 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2018 г.

Решение № 10063 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 7579 от 11.12.2017 г. по адм. дело № 10620/2017 г. на Административен съд – София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – С. Николов, поддържа в писмен отговор и пледоария по същество, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдебното производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на С. Николов против заповед № З-15905/17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.); и чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР (отм.); на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. С решение № 113 от 13.01.2010 г. по адм. дело № 7605/2009 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на С. Николов против уволнителната заповед. С решение № 13865 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 3756/2010 г., Върховният административен съд, състав на трето отделение, е оставил в сила решение № 113 от 13.01.2010 г. по адм. дело № 7605/2009 г. на Административен съд – София град. С решение № 10927/18.09.2017 г., постановено по адм. дело № 11337/2015 г., на Върховния административен съд, петчленен състав - ІІ колегия, в производство по реда на чл. 237 и сл. АПК, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е отменено влязлото в сила решение № 13865/18.11.2010 г. по адм. дело № 3756/2010 г. по описа на ВАС, с което е потвърдено решение № 113/13.01.2010 г. по адм. дело № 7605/2009 г. и делото е върнато за ново разглеждане, съобразно дадените указания относно новооткритите доказателства. В решението по отмяна, Върховният административен съд е посочил, че след влизане в сила на решението на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването на С. Николов против уволнителната заповед, е постановена оправдателна присъда от 9.04.2014 г. по н. о. х. д. № 8119/2012 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 15.09.2015 г., с която жалбоподателят е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК. Петчленният състав на Върховния административен съд, при обсъждане на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и влязлата в сила оправдателна присъда, е счел, че молителят е признат за невиновен в извършване на деянията, посочени като фактически основания за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение и е оправдан по образуваното срещу него наказателно производство. Това е дало основание на решаващия състав на Върховния административен съд да отмени влязлото в сила решение на Административен съд – София град и върне делото за ново разглеждане при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С обжалваното в настоящото касационно производство решение, Административен съд – София град е отменил заповед № з-15905/17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.); и чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР (отм.); на С. Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства: С. Николов е заемал длъжността младши автоконтрольор II степен, категория Е - полицай I степен в отдел "Пътна полиция" – СДВР, съгласно заповед рег. № 566 от 6.10.2006 година. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя (сега ответник по касация) е образувано със заповед № з-8257 от 26.05.2009 г. на директора на СДВР, допълнена със заповед № з-9991 от 17.06.2009 г., с която е определена комисия за дисциплинарно разследващ орган за провеждане на дисциплинарното производство. Производството е образувано по повод постъпили данни - предложение рег. № я-8942 от 22.05.2009 г. по описа на СДВР, че през м. март и април 2009 г., младши автоконтрольор С. Николов е изпълнявал служебните си задължения, използвайки без разрешение две технически средства за установяване на нарушения на скоростта на движение, едното от които ТК - 40 с фабричен № 474 не се води на отчет в отдел "ПП" – СДВР, не е отразявал в нарядните дневници кратко описание на извършваната работа и данни за проверени лица, при извършени проверки не е докладвал в ОДЧ, както и не е отразявал в книжката с техническите средства за установяване на нарушения на скоростта. По време на нарядите, при които са установени нарушения служителят е работил заедно със служителя Н. Костадинов, срещу когото също е образувано дисциплинарно производство. Служителят е представил писмени обяснения на 22.04.2009 г., в които сочи, че действително заедно с колегата си Н. Костадинов са използвали посоченото техническо средство, но същото са го намерили поставено в найлонов плик на задния капак на служебния автомобил, паркиран в двора на отдел "Пътна полиция" - СДВР. Твърдял е, че с колегата си не са докладвали веднага и са го включили за проба около полунощ преди извършването на проверката, като на устройството е имало фиксирани няколко скорости за това време, но те били нереални. Поддържал е, че виждали средството за първи път и са имали намерение да докладват за него на сутринта, като и че по време на проверката то е било между седалките и не е работило. Представил е писмени обяснения и на 3.09.2009 г., в които е изложил различна версия за намирането на радара. В хода на дисциплинарното производство е извършено разследване във връзка с отчетените скорости, разделени по дни, часово време и работни смени на служителите в отдел "ПП" – СДВР, като констатираните обстоятелства са установени по дати и отразени подробно в обобщена справка рег. № 2793 от 3.07.2009 г., с която е завършила дисциплинарната проверка. Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената заповед рег. № з-15905 от 17.09.2009 г. на директора на СДВР, с която на С. Николов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на заповедта е посочено, че служителят С. Николов по време на наряд при изпълнение на служебни задължения в периода от 3.03.2009 г. до 18.04.2009 г. като младши автоконтрольор в 01-ва група, 01-ви сектор "Контрол на пътното движение", отдел "Пътна полиция" е нарушил чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция за патрулно-постовата дейност, одобрена със заповед Iз-2295/8.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, като по време на изпълнение на служебните си задължения е използвал техническо средство за установяване на нарушения на скоростта на движение на МПС по пътищата TR-4 D 474, без същото да се води на отчет и да е получено по служебен ред; не е изпълнявал стриктно служебните си задължения, като не е отразявал в нарядните дневници описание на извършената работа по време на работните смени и данните за проверените водачи на МПС (индивидуализирани в заповедта); както и не е докладвал в ОДЧ за извършените проверки и взетото отношение към водачите; не е отразявал в книжката на наряда местата за работа с технически средства; нарушенията за скоростта на движение не са отразявани в книжката на наряда; опитал се е умишлено да подведе комисията, провеждаща дисциплинарното производство с цел избягване на дисциплинарна отговорност. С поведението си служителят е извършил нарушение на т. 7, 12 и 13 от Глава II, раздел I на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 и 3 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижа на службата; опит за умишлено подвеждане на членовете на комисията, извършващи дисциплинарното производство с цел избягване на дисциплинарна отговорност; злоупотреба с власт и доверие и нестриктно изпълнение на професионални задължения, установени от проведеното дисциплинарно производство. Едновременно с проведеното дисциплинарно производство срещу служителя е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 15.05.2015 г. присъда от 9.04.2014 г. по н. о. х. д. № 8119/2012 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимият С. Николов е признат за невиновен в това, че: За периода от 3.03.2009 г. до 18.04.2009 г. в гр. София, в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие като съизвършител с Н. Костадинов, в качеството си на държавен служител, - мл. автоконтрольор - 1-ва степен, категория Е в 01 група "ПК", 01 сектор "КПД", отдел "Пътна полиция" СДВР, е злоупотребил със служебното си положение - използвал е без разрешение техническо средство за установяване на нарушения на скоростта на движение TR4 D с фабричен номер 474, което не се води на отчет в отдел "Пътна полиция" СДВР, с което нарушил т. 2 и 3 от окръжно УТ 531 от 26.03.2008 г. на Генерална Дирекция "Полиция"- ГД "ППООРП", а именно: "Да се прекрати използването на технически средства, които не се водят на отчет при служителя, определен съгласно чл. 35 от Инструкция за патрулно-постова дейност: "Да се забрани използването от служителите и съхранението в служебните автомобили по време на наряд на повече от едно техническо средство от един вид - измерител на скорост и уред за алкохол" както и чл. 3, т. 1 от същата инструкция: "Ефективното осъществяване на патрулно-постовата дейност се основава на спазване на законите и подзаконовите нормативни актове, както и вътрешноведомствените документи на МВР" и от това са настъпили тежки последици, изразяващи се в поставянето в опасност на обществените отношения, свързани с правилното функциониране на дейността на полицейските органи при осъществяване на патрулно-постова дейност и деянието е извършено с цел дееца да набави за себе си имотна облага. С присъдата служителят е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК. Административният съд, като обсъдил данните по делото и постановената оправдателна присъда по обвиненията срещу жалбоподателя С. Николов (ответник по касация) е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е като неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита, като е посочил, че на служителя е дадена възможност да участва в дисциплинарното производство, представил е писмени обяснения и са му връчени релевантните за дисциплинарната му отговорност актове, изготвени в хода на дисциплинарната процедура. При решаване на въпроса за материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е посочил, че съгласно чл. 227, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.); злоупотреба с власт или доверие представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че с оглед доказателствения материал по делото, служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗМВР (отм.); , което съставлява основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид наличието на оправдателна присъда по повдигнато на Николов обвинение и дадените задължителни указания в решението по отмяна на Върховния административен съд, съдът е приел, че с оправдателната присъда служителят е признат за невиновен в извършването на деяния, посочени като фактически основания за издаване на оспорената заповед, присъдата представлява ново доказателство от значение за спора по см. на чл. 142, ал. 2 АПК и следва да бъде ценена заедно с останалите доказателства по делото. Намерил е, че съпоставката на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и влязлата в сила оправдателна присъда, по несъмнен начин показва, че служителят е признат за невиновен в извършване на деянията, посочени като фактически основания за издаване на уволнителната заповед и е оправдан по образуваното срещу него наказателно производство. Посочил е, че оправдателната присъда означава, че деянията, които са възприети едновременно като нарушение на служебната дисциплина и като престъпление, не са извършени или не са извършени от дееца, или не са извършени от него виновно. Поради това, че служителят, в качеството му на подсъдим е признат за невиновен по обвинение за злоупотреби с властта или със служебното си положение или неизпълнение на задълженията си по служба или превиши властта си, е извел извод, че не е извършил тези деяния, за които е уволнен. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел идентичност на фактическия състави на престъпното деяние, за което е оправдан ответникът по касация и фактическите състави на дисциплинарните нарушения, за които е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание. Излага доводи в тази насока, според които съдът е следвало да извърши собствена преценка дали действително са извършени дисциплинарните нарушения, вместо да приеме пълна идентичност на същите с престъпния състав, по който е оправдан служителят и необосновано да отмени дисциплинарната заповед. Позовава се на правилото на чл. 224, ал. 3 ЗМВР (отм.); за независимост на дисциплинарната отговорност от гражданската и наказателната отговорност. Ответникът по касация намира, че след като с влязла в сила оправдателна присъда е прието, че не е извършил описаните деяния в уволнителната заповед – използването на две технически средства, едно от които не се води на отчет, не е извършвал описание на нарядите и данните за проверените лица, проверките на лица и МПС не са докладвани в ОДЧ и пр., съдът правилно е приел, че не е извършил същите деяния, квалифицирани като дисциплинарни нарушения. При тези доводи, развити в писмения отговор и пледоарията по същество, намира, че изводите на решаващия съд са правно издържани. Върховният административен съд, като прецени събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Административният съд правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Неправилен и необоснован е решаващият извод на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е установил фактическите обстоятелства по спора и подробно описал същите в решението. При решаване на основния спорен въпрос по делото (след връщането за ново разглеждане) - налице ли е идентитет на фактическия състав на престъпното деяние, предмет на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда и на фактическите състави на дисциплинарните нарушения, за които е издадена оспорената заповед, съдът не е извършил коректен сравнителен анализ, поради което е достигнал до погрешни правни заключения. Съгласно чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се отнася само до въпроси, които са в обхвата на фактическия състав на престъплението, за което тя е постановена. За да бъде задължителна за административния съд е необходимо да съществува идентичност на деянието, което е предмет на присъдата и това, което е предмет на дисциплинарната заповед. При липсата на тъждество, съдът дължи обсъждане на елементите на фактическия състав на дисциплинарната отговорност и самостоятелно произнасяне по законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Съдът правилно е приел, че описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение фактически обстоятелства са доказани с месечни наряди, докладни записки за извършена дейност, нарядни дневници, ежедневни ведомости, разпечатки от техническите средства. В административното производство е направена съпоставка на отчетените скорости по дни, часово време и работни смени, съгласно утвърдения график за дежурства. Приложени са обяснения и сведения на лица, които са били проверявани от служителя през обсъждания период. С присъда от 9.04.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 8119/2012 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 15.09.2015 г., Николов е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК. Посочената разпоредба предвижда наказание лишаване от свобода до три години за всеки, който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици. Квалифицираният състав на чл. 387, ал. 3 НК изисква престъпното деяние да е извършено с цел с цел деецът да набави за себе си имотна облага. Според диспозитива на присъдата (мотивите към нея не са представени от страните, при точно разпределена доказателствена тежест от административния съд), служителят е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление в съучастие с друго лице за злоупотреба със служебното си положение като е използвал без разрешение на техническо средство за установяване на нарушения на скоростта на движение - на конкретни сочени дата, място и час, с цел да набави за себе си имотна облага. Визираните в присъдата разпоредби на нормативни и вътрешнослужебни актове, релевантни към изпълнението на служебните задължения, които са нарушени от служителите, не са идентични с тези, посочени в дисциплинарната заповед. Трябва да се посочи също, че към момента на влизане в сила на присъдата – 15.09.2015 г., редакцията на чл. 387 вр. чл. 371 НК сочи, че държавен служител в Министерството на вътрешните работи може да носи отговорност за престъпление по тази глава, когато неговите действия са били извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия, т. е. деянието, за което е обвинен Николов е декриминализирано и действията на служителя са несъставомерни по силата на чл. 2, ал. 2 НК. Видно от данните по делото и съдържанието на уволнителната заповед, дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на нарушения на служебните задължения, които имат идентичен фактически състав с умишленото престъпление от общ характер, за което е оправдан, а за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. По делото не е било спорно и освен това е доказано по преписката, че техническото средство не се води на отчет, както и е установено, че е използвано от служителите за извършване на проверки. За разлика от фактическия състав на чл. 387, ал. 3 НК на деянието, предмет на наказателното производство, наличието на специална цел при извършване на описаното нарушение на служебните задължения за получаване на нерегламентирана облага, т. е. корупционно поведение на служителя не е част от фактическия състав на извършените дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 ЗМВР (отм.); , визирани в уволнителната заповед. Съдът не е отчел тези обстоятелства, както и това, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана и за други нарушения на служебната дисциплина, установени по време на дисциплинарната проверка, които са извън обсега на фактическия състав на престъпното деяние. Освен, че дисциплинарната отговорност на С. Николов е реализирана за използване на нерегламентирано техническо средство в нарушение на вътрешнослужебните правила, наложено му е дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че не е изпълнил вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, като не е изпълнил задълженията си за предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпленията. В заповедта е посочено, въз основа на правилно кредитираните от съда данни по дисциплинарната преписка, че не е отразявал в нарядните дневници описание на извършената работа по време на работните смени и данни на проверяваните водачи на МПС; не е докладвал в ОДЧ за извършените проверки и взетото отношение към водачите, не е отразявал в книжката на наряда местата за работа с техническите средства за установяване на нарушения, опитът на служителя за умишлено подвеждане на комисията провеждаща дисциплинарното производство, с цел избягване на дисциплинарна отговорност, които изобщо не са предмет на наказателното производство и постановената оправдателна присъда. Ето защо, не е налице идентичност на фактическата обстановка, описана в оправдателната присъда и дисциплинарната заповед, както и не е налице тъждественост между фактическите състави на дисциплинарните нарушения, на основание на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на инкриминираните деяния по наказателното дело, за които е оправдан. Поради това, противно на приетото от първоинстанционния съд, влязлата в сила оправдателна присъда не налага друг извод относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. От събраният доказателствен материал по делото е видно, че нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя са осъществени. Противно на приетото съда от правна страна, налице са дисциплинарни нарушения, които правилно са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 8 и 10 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение по т. 7, 12 и 13 от Етичния кодекс, с които е уронен престижа на МВР и съставляват основание да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Николов. Според данните по делото, деянието е станало известно на редица граждани и други служители на МВР, а по-късно е било предмет на медийни публикации, което безспорно е рефлектирало негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи и е уронен престижът на службата. При издаване на оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е приложил точно критериите по чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.); и в съответствие с целите на закона е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на С. Николов против заповед № з-15905/17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, като неоснователна. С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на разноски на касационния жалбоподател, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, ответникът по касационната жалба С. Николов следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 200 лв. общо за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,