Решение № 3288 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Асьова, срещу решение 964/15.02.2023 г., постановено по адм. дело 6583/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е с което е отменено издадено от Комисията решение ППН-01-168/2021 г. от 16.06.2022 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се, че първоинстанционният съд не е обсъдил разпределението на собствеността върху имота между етажните собственици, както и че С. Георгиева не разполага с право на собственост върху двора и няма изразено съгласие на С. Янкова за монтиране на камерата за видеонаблюдение. Поради това заснемането на части от имота на последната не може да аргументира преимуществен интерес от обработване на лични данни пред защитата на тези данни за охранителна цел. Не се споделя извода на съда за липса на неправомерно обработване на лични данни, тъй като за да е налице такова не е необходимо данните от камерата да са били използвани, а видеонаблюдението по принцип попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679). Не се споделят мотивите на съда за наличие на легитимен интерес у С. Георгиева за осъществяваното видеонаблюдение и за такъв не може да служи междуличностният конфликт между етажните собственици. По тези оплаквания моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което се потвърди решението на КЗЛД. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - С. Георгиева, чрез пълномощника адвокат В. Симеонова, в представен писмен отговор, в проведеното съдебно заседание и в писмена защита пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба - С. Янкова, не изразява становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не прави искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил решение ППН-01-168/2021 г. от 16.06.2022 г. на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалба на С. Янкова срещу С. Георгиева, с предмет видеонаблюдение и извършено нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и на основание чл. 58, § 2, б. "г" от същия Регламент е разпоредено на С. Георгиева, в качеството й на администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработването им с разпоредбите на Регламента, като предприеме действия по демонтирането на камерата, за което уведоми Комисията в едномесечен срок. АССГ е установил от фактическа страна, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба на С. Янкова от 25.02.2021 г. за незаконно обработване на личните й данни от С. Георгиева, чрез извършване на видеозаснемане от монтирана камера на терасата на притежавания от последната втори етаж на къща в София, от която тя притежава първия етаж и дворното място. Служители на Комисията извършили проверка на място, при която установили, че обектът е къща на два етажа. Първият етаж, двор и гараж са собственост на С. Янкова, а вторият етаж и сутерен са собственост на С. Георгиева. Последната е монтирала на 21.02.2021 г. една камера на терасата на втория етаж от къщата, насочена надолу към сутерена и заснемаща пространството непосредствено пред него, част от фасадата на къщата и малка част от пътеката към сутерена. В обхвата не попадат други съседни имоти или публични места. Достъп до видеокамерата, изходящият образ в реално време и записите с видеокадри има единствено С. Георгиева, посредством приложение инсталирано на мобилния й телефон. Проверяващите са установили, че не се осъществява постоянен запис на видеокадрите, а съществуващите записите се съхраняват на микро карта памет до запълване капацитета й. Открит е един единствен запис от 11 секунди от 21.02.2021 г. - деня на монтиране на видеокамерата. Констатирано е наличието на две информационни табели за осъществяваното видеонаблюдение. От правна страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Този извод на съда е мотивиран с наличие на изключението, предвидено в чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно, че обработването е необходимо за целите на легитимни интереси на администратора, защото камерата е поставена само с цел защита на собствеността на живущата и притежаващата обекти в сградата С. Георгиева, след като са извършвани посегателства върху притежаваните от нея обекти. Съдът се е позовал на влошените отношения между двете съсобственички в сградата, свързани с психически тормоз, заплахи, предпоставки за престъпления от общ характер, опасност от наводнение на приземния етаж, монтирани преди това четири видеокамери от С. Янкова. Посочил е, че тези факти са останали необсъдени от Комисията. Приел е, че интересите на С. Георгиева свързани с опазване на личното й имущество, здраве и живот, следва да бъдат са с превес над интересите на С. Янкова, като лице чийто лични данни евентуално са заснети с поставената камера. Освен това съдът е счел, че в случая не е било установено неправомерно обработване на лични данни, тъй като при проверката е било установено само визуализиране на кадри в реално време, без предаване и запис на друго устройство. При тези мотиви съдът е отменил решението на КЗЛД. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Решаващият съд въз е установил вярно фактическата обстановка по спора. Съгласно чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Легитимният интерес трябва да е конкретен, като в обосновката му трябва ясно да е посочено какво конкретно налага точно този вид обработване на лични данни. От анализа на приложените по делото доказателства е видно, че заснемането извършвано от процесната камера обхваща зони на събиране на информация, които не превишават необходимия периметър за гарантиране интересите на С. Георгиева. Наблюдавани са били сутерена - нейна индивидуална собственост, част от фасадата на къщата пред сутерена и малка част от пътеката към сутерена. В обхвата не попадат други съседни имоти или публични места. Неправилни са разсъжденията на КЗЛД, че тя не е имала право да наблюдава двора, защото не е титуляр на право на собственост върху него и няма изразено съгласие на С. Янкова за монтиране на камерата. Първо, като притежател на обекти в етажната собственост Георгиева има правата предоставени й с чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС) върху общите части, между които законът включва и двора. Има право на достъп и до собствения й сутерен. Камерата е била насочена именно към него, а отделно поставянето й не може да се счита за акт на управление по чл. 32 ЗС, а по-скоро е служене с веща по смисъла на чл. 31 ЗС, което може да бъде извършвано от всеки съсобственик. Правилно решаващият съд е взел предвид не само обтегнатите отношения между етажните собственици, но най-вече наличието на данни за противоправни посегателства върху техните имоти, което е обосновало необходимост от заснемането на части от имота на С. Георгиева. Тази необходимост следва да бъде квалифицирана като надделяващ интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679. Другият съществен момент е, че камерата не е включвала в обхвата си видеозаснемане на обществени площи и имоти на трети лица, освен сградата етажна собственост на Георгиева и Янкова и прилежащия терен, като са наблюдавани частите от имота на Георгиева. Следователно не са нарушени принципите по чл. 5, § 1, б. "б" от Регламента, а именно обработването на лични данни да е свързано със и да е ограничено до необходимото във връзка с легитимните цели, за които се обработват - свеждане данните до минимум. Нещо повече, при произнасянето си касационният състав взе предвид и даденото тълкуване с решението на Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-212/13, че използването на система за видеонаблюдение, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, дори когато системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба. Това тълкуване, макар да касае чл. 3, § 2, второ тире от отменената Директива 95/46/ЕО с чл. 94 от Регламент (ЕС) 2016/679, не му противоречи досежно предмета на настоящия спор, че наблюдението на семейна къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците й, не представлява обработване на лични данни. Предвид на изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК право на разноски има ответната страна за която актът е благоприятен - С. Георгиева. Тя е заплатила адвокатско възнаграждение от 1000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да й бъдат възстановени като сторени по делото разноски от касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение