Решение № 1836 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2013 г.

Решение № 1836 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане от Пенка Димитрова Ризова и Галина Маринова Вълканова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 28 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 936/2012 г. на Кюстендилския районен съд и решение № 121 от 31.05.2013 г. по адм. дело № 154/2013 г. на Кюстендилския административен съд, с което то е оставено в сила. Страните се позовават на новооткрито обстоятелство - липса на подадено заявление от ползвателката Любка Симеонова Николова за признаване право да придобие собственост върху процесния имот. Кметът на община Кюстендил не взема отношение по искането. Ответната страна Любка Симеонова Николова изразява писмено становище за неоснователност на искането и прилага към него писмени доказателства. Искането за отмяна е подадено от надлежни страни в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред районния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Пенка Димитрова Ризова и Галина Маринова Вълканова против заповед № РД-00-252 от 27.02.2012 г. на кмета на община Кюстендил. С нея на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността "Лозище" в землището на с. Лозно е наредено на Любка Симеонова Николова да придобие право на собственост върху новообразуван имот № 44183.97.23 с площ от 646 кв. м. Възражението им е било, че те са наследници на бившия собственик на имота, който е част от възстановен им по реституция имот с обща площ от 2.889 декара. По жалбата е образувано адм. дело № 936/2012 г., по което спорът е разгледан по същество. Съдът е съобразил наличието на двете материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Първото е влязъл в сила план на новообразуваните имоти, в който ползвателката Любка Симеонова Николова е вписана, като собственик на спорния имот в регистъра на собствениците по силата на трансформирано право на ползване в право на собственост. Второто е извършената оценка, която е заплатена от нея. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил и правните изводи. Посочил е, че са осъществени и двете предпоставки по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за издаване на заповедта, поради което тя е законосъобразна. По тези съображения с решение № 28 от 16.01.2013 г. е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Решението е обжалвано с касационна жалба от Пенка Димитрова Ризова и Галина Маринова Вълканова, по която е образувано адм. дело № 154/2013 г. на Кюстендилския административен съд. Въведени са доводи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, както и се оспорва извършената оценка на имота. Административният съд е разгледал касационната жалба и се е произнесъл с решение № 121 от 31.05.2013 г. Приел е за обоснован извода на районния съд, че относими към проверка на законосъобразността на заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са само наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и заплащането на сумите по определената оценка. Счел е за неотносими към настоящия етап на развилото се административно правоотношение възраженията на жалбоподателките за липса на изискванията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и претенциите за право на собственост върху спорния имот. По тези съображения е оставил обжалваното решение на районния съд в сила. В настоящото отменително производство с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, жалбоподателките се позовават на новооткрито от тях обстоятелство - липса на заявление от ползвателката за признаване право да придобие собственост върху предоставения й за ползване имот. Това обстоятелство е напълно неотносимо към преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху новообразуван имот. Трансформацията на право на ползване в право на собственост съставлява сложен фактически състав, състоящ се от самостоятелно обособени етапи. Всеки един от тях завършва със съответния административен акт и влизането му в сила е предпоставка за провеждането и завършването на следващия такъв. Издаването на акта по чл. 28а, ал. 1 от правилника съставлява последният окончателен акт. При преценката за неговата законосъобразност от значение са само двете обстоятелства, които са били предмет на изследване от двете съдебни инстанции: влязъл в сила план на новообразуваните имоти и документ за заплатена сума по влязло в сила оценка на земята или сградата. В това производство не е допустимо пререшаването на въпросите, решени с влязъл в сила административен акт по § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г., където се изследва наличието на предоставено право на ползване; спазването на срока за предявяване на искане от ползвателя за признаване право да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот и наличието на предпоставките за това, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това и позоваването от искателите на липса на подадено заявление за транформация не е относимо към законосъобразността на процесната заповед, завършваща целия сложен фактически състав по придобиване на право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделен е въпросът, че в настоящото отменително производство заинтересованата страна представя молбата си, подадена по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на 28.05.1992 г. с приложените към нея писмени доказателства. С прилагането на документите, инициирали цялостното административно производство, тя категорично опровергава твърденията на реституираните собственици, че искане не било предявявано. По тези съображения, съдът намира, че не са налице изискванията на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезлите в сила решения. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,