Решение № 9788 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 1669/01.04.2025г., постановено по адм. дело 1461/2024г. на Административен съд Благоевград, с което по жалба на М. Н. М. е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ Р-22000122006942-091-001/01.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 959/11.07.2024г., на Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г., главница в размер на 14 749.11лв. и лихви за забава в размер на 10 832.87лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е определил правно релевантните факти и превратно е ценил доказателствата за валидността на ревизионния акт. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на Изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага. Поради това намира, че ревизионните производства, възложени по реда на чл. 12, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 10, ал. 9 ЗНАП, са приключили със законосъобразни ревизионни актове. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, като моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Н. М., оспорва касационната жалба по доводи изложени в писмено становище чрез процесуалния си представител. Моли за оставяне в сила на първоинстанционния акт. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил РА Р-22000122006942-091-001/01.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 959/11.07.2024г., на Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г., главница в размер на 14 749.11лв. и лихви за забава в размер на 10 832.87лв. За да прогласи нищожността на процесния ревизионен акт, съдът, от фактическа страна, е приел за установено следното: По делото не е било спорно, че ревизираното лице е с постоянен адрес в [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград. Ревизионното производство е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22000122006942-020-001/25.11.2022г., издадена от Е. Христова , на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, съгласно заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022г. и Заповед З-ЦУ-2226/25.11.2020г., на Зам. изпълнителния директор на НАП, с които на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Срокът на производството е удължен с последващи Заповеди за изменение на ЗВР Р-22000122006942-020-002/27.02.2023г.; Р-22000122006942-020-003/24.04.2023г.; Р-22000122006942-020-004/20.07.2023г. и Р-22000122006942-020-005/25.10.2023г. Представени са и Заповед РД-01-287/10.05.2021г., и РД-01-864/04.11.2022г. на Директора на ТД НАП София, с които е наредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да се изпълняват изброените в заповедите лица, между които е и Е. Христова началник сектор Ревизии в отдел Ревизии, към Дирекция Контрол при ТД на НАП Варна. При тези факти, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно регламентираната в ДОПК компетентност и е обосновал извод, че издадените от заместник изпълнителния директор на НАП заповеди на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП са в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. АС - Благоевград е приел, че хипотезата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП е приложена при липсата на мотиви, обосноваващи необходимостта ревизията да бъде извършена от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната дирекция по чл. 8 от ДОПК. Съдът е посочил, че в двете хипотези на чл. 10, ал. 8 и 9 от ЗНАП законодателят изрично е посочил, че и преминаването на служители от една ТД на НАП в друга, както и осъществяване на правомощия без смяна на работното място и за части от работното време, може да стане само при необходимост. Без обосноваване на съответната необходимост за прилагане на чл. 12, ал. 6 от ДОПК и ЗВР, и ревизионният акт следва да се приеме, че са издадени от некомпетентни органи. Направен е извод, че липсата на обосноваване на причина относно приложението на изключението на чл. 12, ал. 6 от ДОПК предвид изискването на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП прави и ЗВР, съответно и ревизионния акт, като издадени от некомпетентни органи по приходите, което води до нищожност на оспорения ревизионен акт. Решението е неправилно. С Тълкувателно решение 3/26.06.2025г. постановено по т. д. 2/2024г. на ОСК на ВАС е даден отговорът на въпроса: "Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/, определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората /другата/ териториална дирекция?". В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП /контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция/, а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП /организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии/. В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия "за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски". Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии /в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016г. на ОС на I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016г./. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед наведените в жалбата до първоинстанционния съд доводи във връзка с оспорения РА и сочените за събиране доказателства, за твърдяна негова незаконосъобразност от жалбоподателя, то следва делото да се върне на първоинстанционния съд, на друг съдебен състав, за извършване на процесуални действия за установяване на фактите и обстоятелствата по спора т.е. настоящия спор не е само правен, но и такъв по фактите, които следва да бъдат установени по безспорен начин. Поради това следва АС Благоевград при новото разглеждане на делото да събере доказателства, вкл. и тези които страната е изискала, за да установи от фактическа страна, дали издадения РА страда от пороци или не, като при преценка, с оглед очертания спор начислени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, като се допуснат допълнителни доказателства от страните не само писмени, установяващи първоначалното салдо към 0101.2016г., начина на придобиване на средствата, тяхното съхранение, разходване и др. подобни и по усмотрение на съда се назначи се назначи ССЕ, която след запознаване с всички приети по делото материали да извърши проследяване на паричните потоци на РЛ и да даде заключение в различни варианти относно дължимия данък. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,