Решение № 9425 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15360/2013 г.

Решение № 9425 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15360/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Български футболен съюз", гр. София против решение № 11014/22.07.2013 г. на Върховния административен съд - пето отделение, постановено по адм. дело № 5218/2013 г., с което е обявена нищожността на Правилника за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз за сезон 2012 - 2013 г., приет от ИК на БФС 21.05.2012 г. и против определение № 11559/16.09.2013 г., постановено по същото дело, с което сдружението е осъдено да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответната страна "Градев Спортс" ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба. Министърът на физическото възпитание и спорта не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационната и частната жалби за допустими - подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от страна по делото, за която те са неблагоприятни и в срока за обжалване, а разгледани по същество за неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспорен в първоинстанционното производство е Правилник за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз, приет от Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз на 21.05.2012 г. Правилно решаващият тричленен състав на Върховния административен съд - пето отделение приема, че при приемането на правилника са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗНА и чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК. Аргумент на съда при определяне на нарушението е, че Правилникът за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз притежава белезите на нормативен административен акт и за валидното му действие е необходимо да бъде обнародван в "Държавен вестник". Решаващият състав е взел предвид също, че само част от оспорвания правилник (глави втора и трета) е утвърден от министъра на физическото възпитание и спорта със заповед № РД-09-408/17.09.2012 г., като същият не е обнародван в "Държавен вестник". Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 АПК определя като "административен орган" не само органа, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, но и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България, са уредени от Закона за физическото възпитание и спорта. С чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗФВС (предишна т. 4 - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) на спортните федерации, получили спортна лицензия, е делегирано правомощието да разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт. С чл. 35, ал. 3 от ЗФВС на спортните федерации, които по силата на закона са носители на административни правомощия, е делегирано правомощието да определят с правилници, утвърдени от министъра на физическото възпитание и спорта, статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти. При спазване на изискването на чл. 42 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗФВС е посочен видът на акта, който органът трябва да издаде по силата на овластяването, както и подлежащата на регламентация материя. Гореизложените съображения подкрепят извода на тричленния състав на Върховния административен съд - пето отделение, че Правилникът за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК - издаден от овластен орган, съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има нееднократно правно действие. Неоснователно се поддържа от касатора, че оспореният правилник е вътрешен правен акт на федерацията. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд - пето отделение приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес за оспорване на правилника. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт е предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира (Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006 г.). Видно от удостоверение от 02.11.2010 г. на Софийския градски съд, "Градев Спортс" ЕООД е с предмет на дейност спортен мениджмънт - посредническа дейност в областта на състезателните права, организиране на спортни прояви, консултантска дейност в сферата на спорта. Предвид така посочения предмет на дейност дружеството има правен интерес да оспорва правилника, оспорването е допустима, както и постановеното по него решение. Обнародването е завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т. ч. по определяне на момента на влизането му в сила. Всеки акт, за да породи правно действие, трябва да е станал достояние на адресатите чрез обнародването му в "Държавен вестник", което създава законовата презумпция за узнаване. Предвиденото в чл. 35, ал. 3 ЗФВС, в редакцията му след приемане на правилника, утвърждаване от министъра на физическото възпитание и спорта, на разпоредби, които касаят статута на съответните спортисти в съответния вид спорт, каквото в случая е извършено, не отменя императивното задължение за обнародване, което се отнася за всички подзаконови нормативни актове. Приложеният необнародван нормативен административен акт създава нежелана за правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Според трайната практика на ВАС непубликувания, но приложен акт е нищожен и решението, с което оспореният правилник изцяло е обявен за такъв е правилно и в съответствие с материалния закон. Обосновано и в съответствие с материалния закон тричленният състав на Върховния административен съд - пето отделение приема за основателно искането на оспорващото дружество за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 АПК дружеството има право на разноски и правилно е присъден пълния размер на направените такива за държавна такса, такса за обнародване и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малък от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът не може служебно да присъди по-нисък размер, а само по искане на насрещната страна и то направено до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в съответната инстанция. Направеното след това искане, вкл. и с частната жалба срещу определението, както е в настоящия случай, не поражда правомощие за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. При неоснователност на оплакванията в касационната и частната жалби, решението и определението следва да бъдат оставени в сила. При този изход на делото разноските за тази инстанция са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника "Градев Спортс" ЕООД, гр. София, който е направил своевременно искане за това и е доказал плащането на адв. възнаграждение в размер на 2000 лв. По надлежното и основателно възражение на касатора за прекомерност следва да се присъди по-нисък размер от 450 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,