Решение № 14049 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2016 г.

Решение № 14049 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М. - П." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя М. О. Д., чрез пълномощника им адвокат П. К. срещу решение № 3640 от 30 май 2016 г., постановено по адм. дело № 11467/2015 г., по описа на Административен съд С. - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество против заповед № РД-18-198 от 17 ноември 2015 г., издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община за премахване на "7 бр. Рекламни елементи" тип "Рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на "У. о." ЕАД, находящи се в гр. С., бул. "Б." от ул. "Д. С. С." - посока "Б." дясно, до бул. "Акад. И. Г.", район "Триадица" - СО. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община, Дирекция "Общински строителен контрол" сумата в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева), разноски по делото. В касационната жалба се излага оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора като отмени заповедта на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за настоящата касационна инстанция. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Е. А. - Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това следните: Производството пред Административен съд С. - град е образувано въз основа на жалба от "А. Б. М. - П." ЕООД срещу заповед № РД-18-198 от 17 ноември 2015 г., издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 57 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) е наредено дружеството да премахне "7 бр. Рекламни елементи" тип "Рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на "У. о." ЕАД, находящи се в гр. С., бул. "Б." от ул. "Д. С. С." - посока "Б." (дясно), до бул. "Акад. И. Г.", район "Триадица" - СО. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма с оглед нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е изводи, че за рекламните елементи не е налице действащо валидно разрешение за поставянето на обектите като е проследил срока на действие на представените по делото договори и споразумения, както и относимите разпоредби на НПОРИМДЕРДСТО. Съдът е приел облигационните отношения между дружеството - жалбоподател и Столична община за неотносими към спора. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с Наредба на Общински съвет. В т. 1, предл. първо от цитираната норма законодателят е определил, че обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и чл. 57, ал. 1 от същия се премахват, когато са поставени без разрешение. От приобщения доказателствен материал по делото, както и от назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че разпоредените за премахване обекти са "рекламни обекти" по смисъла на § 5, т. 81 от ДР на ЗУТ, представляващи преместваеми обекти със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, която се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, който служи за извършване на реклама. Правилно инстанцията по същество е приела, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. По делото е представено разрешение за монтаж № 23 от 08 април 1999 г., издадено от началника на УАГ при СО, отнасящо се до процесните обекти, но в него не е посочено за какъв срок е действието му. Обосновано съдът е развил доводи, че това разрешение е с изтекъл срок към монета на издаване на оспорената заповед. С оглед приложимата по време на действие на посоченото разрешение за монтаж чл. 20, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО), приета с решение № 24, по протокол № 4 от 20 декември 2007 г., отменена с § 10 от ПЗР на действащата към настоящия момент НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение № 717, по протокол № 71 от 06 ноември 2014 г., изм. и доп. с решение № 1, по протокол № 75 от 22 януари 2015 г., изм. и доп. с решение № 495, по протокол № 86 от 23 юли 2015 г. максималният срок за разрешенията за поставяне на рекламните елементи е пет години от датата на влизането й в сила - 20 декември 2007 г. и е изтекъл на 20 декември 2012 г. Съдът е разгледал и действащата НПОРИМДЕРДТСО, като с § 5, ал. 3 от ПЗР от същата е прието, че действащите към момента на влизане в сила на цитирания подзаконов нормативен акт, разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази Наредба. Следователно максимално допустимия срок съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата е за не повече от десет години и разрешението за монтаж на спорните рекламни елементи е изтекъл на 08 април 2009 г. като срокът не започва да тече от датата на приемане на Наредбата, както това е предвидено в отменената наредба, а е за срока на договора със собственика на имота или за срока на даденото съгласие от собственика на имота. Ето защо, към датата на издаване на оспорената заповед - 17 ноември 2015 г. не е налице действащо разрешение за поставяне за описаните по-горе седем броя рекламни елементи. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че посоченият по - горе максимален срок на действие на разрешението за поставяне на рекламни елементи следва да се изчислява от датата на последното споразумение между дружеството - жалбоподател и Столична община. Това твърдение противоречи на посочените по-горе текстове от подзаконовите нормативни актове. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел, че споразуменията между двете страни и сключените между тях договори не са относими към административния спор. Те установяват съществуващи между страните облигационни отношения и не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. Неоснователно е и следващото оплакване, изложено в касационната жалба, че неоснователно първоинстанционният съд е отказал събирането на гласни доказателства и назначаването на експертиза със задача установяване на обстоятелства, за които по делото са събрани достатъчно доказателства, тъй като нито във възражението срещу констативния акт, нито в жалбата срещу заповедта за премахване, не са посочени твърдения, че рекламните елементи са били вече демонтирани. Това обстоятелство няма отношение към законосъобразността на заповедта, а към нейното изпълнение. Представените, ведно с касационната жалба, писмени доказателства не следва да се обсъждат. Същите вече са били представени пред инстанцията по същество и са обсъдени от нея при постановяване на съдебния акт. Неоснователно се поддържа, че по отношение на рекламни елементи следва да се обоснове наличие на търпимост и като такива не подлежат на премахване. В ЗУТ законодателят не е предвидел ред, уреждащ търпимост на преместваеми обекти и рекламни елементи, поради което не може да се обоснове правен режим на процесните елементи. С оглед по-горе изложеното, настоящият касационен състав счита, че решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева), с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,