Решение № 2586 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2014 г.

Решение № 2586 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лилия Петрова Дачева и Димитър Иванов Чешмеджиев, гр. София, чрез проц. представител адв. Диана Димитрова, против решение от 5.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3379/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIб състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Елена Димитрова Николова против решение № 3 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, с което е одобрен ЗРКП на м. "Детски рад - Панчарево" в частта отосно УПИ VII-79, 81, 82 и УПИ VIII-379 в кв. 10 по плана на м. "Детски рад - Панчарево". Съдът е отменил решението като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателката има правен интерес да обжалва процесния административен акт. Същата се легитимира като собственик с нотариален акт, съдебна спогодба и други документи и безспорно е доказано, че административният акт, в оспорената му част я засяга пряко. В административното производство спорове за собственост не могат да бъдат решавани и за съда не съществува правна възможност да се произнася относно основателността на претенциите на страните относно тези права. Съгласно ТР 11/2013 г. на ОСГК на ВКС - в резултат от специално уреденото в ГПК производство за проверка и признаване на съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, както и нотариалният акт за сделка притежават обвързваща доказателствена сила за трети лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченият в нотариалния акт правен субект е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за притежаването право на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуване на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенцията на трето лице срещу титуляра му, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на удостоверяването на правото на собственост. Оспорването не се развива по реда на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа, а съществуването на удостовереното право. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ ТР е задължително. Разпоредбата на чл. 18з ППЗСПЗЗ се отнася за производствата по възстановяване на права на собственост по ЗСПЗЗ и въпросите относно приложимостта и се решават в съответните производства пред ОСЗ и в исковите производства по спорове за право на собственост. В този смисъл неосноватено е касационното искане за обезсилване на решението, тъй като е уважена жалбата на лице, непритежаващо надлежна легитимация като собственик на имота. Относно довода на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил посочените по-горе СТЕ и основателно ги е кредитирал, както с оглед съответствието им с писмените доказателства, приложени по делото, така и с оглед подробната им обоснованост. Верни са изводите на съда за немотивираност на административния акт, в обжалваната му част, относно придаване на части към други имоти и по-конкретно към УПИ VIII-379, относно образуване на съсобствен имот по регулация, относно несъобразяване на нанесени кадастрални данни за имотите в неодобрения кадастрален план, както и несъобразяване на съдебната спогодба по гр. д. 7189/85 г. на СРС. Крайните изводи за допуснати нарушения по чл. 21а, чл. 22, чл. 27, ал. 2, чл. 28, ал. 2 ЗТСУ (отм.) с оглед нарушение на императивните разпоредби относно образуването на УПИ в съсобственост, относно определяне на равностойни парцели, относно отстъпване в полза на общината на части от имотите само за обществени мероприятия и т. н. са основателни. Освен това, по същество, същите не се оспорват в преобладаващата им част в касационната жалба, а с оглед на застъпваната теза за несъобразяване на доказателствата относно засегнатите от УПИ VIII имоти поради основанията по чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ се предлага да се приеме за законосъобразно това засягане. Посочената теза не е обоснована с относими нормативни разпоредби на ЗТСУ и др., които да позволяват несъобразяване с цитираните по-горе разпоредби. Налага се извод, че като краен резултат обжалваното решение, с което се отменя решението на СОС в оспорваната му част не страда от такива пороци по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК налагащи обезсилването или отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, както и съобразно договор за правна защита и съдействие № 510885 от 16.02.2015 г. на ответниците Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Радоева Марковска следва да се присъдят сторените разноски за един адвокат в размер на 1800 лв, или по 600 лв за всяка една. Представен е списък за разноските в последното съдебно заседание. Разноски следва да се присъдят и на ответницата Елена Димитрова Николова за сторените разноски в тази инстанция за един адвокат в размер на 600 лв, видно от Договор за правна защита и съдействие № 519532/17.02.2015 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав