Решение № 1061 от 1.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2258/2024 г.

Решение № 1061 от 1.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2258/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Н. П. срещу въззивно решение № 170 от 11.06.2024 г. по в. т. д. № 105/2024 на АС-Варна, Втори състав, с което е потвърдено решение № 511/24.11.2023 по т. д. № 773/2021 г.) по описа на ОС – Варна, В ЧАСТТА, с която е било установено по реда на чл. 422 ГПК дължимо от Е. Н. П. вземане на Й. Н. Р. по оспорена заповед 3983/05.08.2021 г по ЧГД10611/2021 г. на ВРС за изпълнение на изискуем паричен дълг от 50 000 лв., представляващ неплатена цена по договор за покупка на дружествени дялове от 05.08.2016 г. и 15 222. 24 лв. обезщетение за забавеното плащане на тази главница за период от 20.07.2018 г. до 19.07.2022 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: недопускане на представените пред първата инстанция писмени доказателства и поискани гласни доказателства за установяване на твърдяната симулативност на продажната цена по договора за прехвърляне на дружествени дялове, което е довело и до последващото неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касатора се изразяват в това, че съдът е приел, че е налице действителен договор за продажба на дружествени дялове между страните, по силата на който Е. П. е задължена към ищеца за изпълнение на изискуем паричен дълг от 50 000 лв- неплатена цена по договор за покупка на дружествени дялове от 05.08.2016 г. и за сумата от 15 222. 24 лв. обезщетение за забавеното плащане на предходната сума за период от 20.07.2018 г. до 19.07.2022 г.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че следните въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора:

1. Представлява ли начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания допустими на основание чл. 165, ал. 2 от ГПК за разкриване на действителните отношения между страните и установяване симулативност на цената, неподписаният от страните документ, ако в него се съдържат изрични волеизявления на продавача, че фактическо плащане на цената по договора за продажба няма да има, а цената ще бъде за сметка на съществуващи неуредени отношения между страните?

1. Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?

По тях се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно-първият е разрешен в противоречие с посочено решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а вторият- се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

При заявяването на правата си в заповедното производство, продавачът-ищец е по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е бил представил оригинален писмен договор, в който ответника-купувач е потвърдила с подписа си, съгласието си да купи общия

комплекс от правата на едноличния собственик за цена от 50 000 лв. и да заплати тази сума по посочена от продавача банкова сметка в двумесечен срок от сключването на договора от 05.08.2016 г. Автентичността на така документираното писмено изявление не е оспорена. Авторството на изявеното съгласие е потвърдено с неоспорена от страните нотариална заверка на нотариус Д., рег. № 2667/05.08.2016 г. Спорно е допълнителното договаряне между същите страни, на същата

дата и на анекс към същия прехвърлителен договор. Автентичността на подписите в този документ е била потвърдена с експертното заключение в първата

инстанция. Видно от представените пред първа инстанция удостоверения от кантората на същия нотариус, така завереният анекс е бил регистриран под № 2668/05.08.2016 г. (непосредствено след прехвърлителния договор), като са били удостоверени и подписани само от купувачката Е. П. две декларации, които според възпроизведеното в регистъра

съдържание са се отнасяли до одобряване на всички публично оповестени обстоятелства по партидата на това дружество и на друго дружество, както и действията на управляващите ги лица, и до обявяване на собственото й съгласие за поемане на управлението занапред. Ето защо, въззивният съд е приел за доказано, че като участник в документиране на прехвърлителната сделка, ответницата Е. П. е изявила лично, недвусмислено и неколкократно волята си да придобие правата на едноличния собственик на "М. 2003"ЕООД, каквито не е притежавала към този момент, и да заплати за тях договорената

парична сума по банкова сметка на продавача, конкретизирана с IBAN номер в анекса. Действително, налице е разминаване на вписания в регистъра на нотариуса размер на цената (25 000 лв) и сумата, дължима от купувача, посочен в текста на договора и анекса (50 000 лв), но това разминаване, според въззивния съд, не променяло извода за точното съдържание на волята на купувачката. И двата договора/ основния и анекса/ са счетени за автентични, като носещи подписите на П. (потвърдени от графолога като изписани лично от нея на всяка страница от анекса), и следователно е направен извод от съда, че същите обвързват П. като техен издател, докато отбелязването в регистъра на нотариуса по чл. 28 а от ЗННД няма удостоверителен характер и служи само за хронологична идентификация на конкретния писмен документ, предмет на извършено удостоверяване (чл. 7, ал. 4 от НАРЕДБА № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори). Ето защо, според съда, неправилното възпроизвеждане на размера на цената в анекса в регистъра на нотариуса следва да се пренебрегне, като случаен документ, който остава изцяло изолиран от останалия автентичен и противопоставим на авторката писмен материал.

Според взаимно признатите в анекса обстоятелства, процесната сделка е етап от продължително развиващи се отношения, датиращи отначалото на учредяването на 28.11.2003 г на процесното дружество "Мартин2003" ЕООД и на "БУЛЕМА" ЕООД, които са дъщерни компании на управлявано от П. и дъщеря й "ЕЛИТ М. "ЕООД(обявено по- късно в несъстоятелност). Договарящите се физически лица са потвърдили като безспорни помежду им фактите по поредица от сделки, сключвани от различни юридически лица, с които между двете дъщерни дружества са били разпределени недвижими имоти със стопанско предназначение (сгради, съоръжения и съответни идеални части от застроените и незастроени терени), притежавани от приватизирано месопреработвателно предприятие, и следващите това разпределяне промени в контрола върху двете дъщерни предприятия (преминал през различни физически лица и дружества, включително и такива, регистрирани в офшорна зона С.) до 13.12.2010 г., когато собствеността на капитала и на двете дъщерни дружества е концентрирана в лицето на ищеца Й. Р.. Паралелно с тази динамика на титулярството на права в двете дружества, страните са удостоверили и постигнати резултати от дъщерните дружества по защита на апортираната от несъстоятелен търговец собственост върху недвижимите имоти с поредица от процеси, водени от синдик в полза на кредитори на "ЕЛИТ ЕСПРОМ"ЕООД от 2006 г. до началото на 2009 г. Именно развитието на тези отношения до този резултат е било одобрено изрично от купувачката, като е документирано общото съгласие на продавача и купувача за окончателно и трайно уреждане на отношенията по повод така установените факти, чрез заплащане на цена по договореното придобиване на дялове от купувачката именно в размер от 50 000 лв. в срок до 05.10.2016 г. Липсват данни за наличие и на друго съглашение между същите страни за продажба на дружествени дялове. Възраженията на П. по опорочаване на така изявената от нея воля се основават на две различни основания, които взаимно се изключват, тъй като симулацията изисква съзнателно и договорено взаимно с насрещната страна привидно оповестяване на изявление, чийто правни последици страните не желаят, а при измамата страната желае да се обвърже именно с последиците на изявената си воля, но представата й за тези последици е

погрешно формирана чрез измамливо външно въздействие.

На първо място, изложените от въззивницата твърдения за съгласуване на привидно възмездно прехвърляне, не се свързват с изцяло липсваща воля за промяна на титулярството на правата върху дружеството "М. 2003"ЕООД. Според преценката на съда, П. като приобретател на тези права, участвалата безспорно в сделката като купувачка, сочи, че в действителност общата воля е била за придобиване, но по твърдения на П. -без насрещно задължение за плащане на стойността на дялове. Според съда, липсва яснота за основанието на такова прикритото придобиване. Общото описание на обуславящите сделката отношения в първоначалното и в последствие учредените дъщерни дружества не съдържа конкретна индиция за предшестващо спорната сделка престиране на някакво благо от страна на въззивницата, което чрез привидна покупка да бъде действително възмездено с получените дялове. Въззивният състав е изразил преценката си, че всички представени от П., но неприети писмени доказателства, въз основа на които се иска доказването на твърдения за симулативния характер на договора за възмездна продажба на дялове в ООД, не съдържат преки индиции за прикрито съгласие на купувача да прехвърли правата си без дължима насрещно цена, респективно срещу друг вид насрещно възмездяване, различно от парично плащане на 50 000 лв. Ето защо, според съда, и различните варианти на писмени предложения и недовършени съглашения (независимо от авторството на неподписаните проекти), приложени в папката към корица на първоинстанционното дело, не могат да се квалифицират като начало на писмено доказателство за симулацията и съответно остават неотносими към предмета на спорната сделка. При липса на писмени индиции за прикриване на действителна воля на участваща лично в писменото съглашение за покупката на дяловете на въззивница, не могат да се допускат и гласни доказателства за привидността. В този контекст и предварителният договор от 20.01.2004 г. за покупка на несъстоятелното предприятие на дружеството-майка от чуждестранен инвеститор, според съда, не може да има никакво значение за оценяването на прехвърляемите права, респективно за констатиране на някакво разминаване на стойности на номинална и пазарна цена на дяловете от дъщерното дружество през 2016 г. –в този договор не е налице не само идентитет на страните, но същият е сключен в по-късен етап от развитие на отношенията между страните и останалите участници в отношенията по разпределение на наличните терени-собственост на свързаните дружества и останалите такива.

В заключение, въззивният състав е приел, че не се доказва симулативност на изявлението на договарящите се страни нито в рамките на основно съдържание на прехвърлителен договор, нито в уточняващия го анекс.

Според съда, не се установява и твърдяното от страната "измамливо въздействие" върху волята на купувачката П.. Последната се е основала на това, че е възприела книжата, които е подписала(договор за покупка и анекс) като един договор, необходим за извършването на прехвърлянето на дяловете от търговското дружество. Тази нейна представа обаче не е различна от посочените в самите писмени документи последици. Признания за измама не се съдържат и в устните обяснения на насрещната страна, събрани по реда на чл. 176 ГПК от първа инстанция. Същите, според съда, съдържат единствено потвърждението на продавача за ползване на консултантските услуги на адвокати за договаряне на конкретната сделка.

В заключение, въззивният съд е приел липсата на убедителни доказателства, които да подкрепят възражението по валидността на сделките било поради привидност, било поради измама на купувача.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани от страна на подалата КЖ страна, като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора, следните въпроси:

1. Представлява ли начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания допустими на основание чл. 165, ал. 2 от ГПК за разкриване на действителните отношения между страните и установяване симулативност на цената, неподписаният от страните документ, ако в него се съдържат изрични волеизявления на продавача, че фактическо плащане на цената по договора за продажба няма да има, а цената ще бъде за сметка на съществуващи неуредени отношения между страните?

1. Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?

Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

По отношение на формулираните от касатора въпроси, то настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че същите, по своето съдържание, не представляват правни такива, тъй като не касаят тълкуването на съдържанието на правна разпоредба, с оглед нейното приложение към фактите по спора. И двата въпроса са изцяло фактически, доколкото отговорите им са в зависимост от конкретното съдържание на съответните доказателства: По първия въпрос: от естеството на съдържанието на съответния документ, за който страната твърди, а съдът не е възприел като такъв, в който се съдържат изрични волеизявления на продавача, че фактическо плащане на цената по договора за продажба няма да има, а цената ще бъде за сметка на съществуващи неуредени отношения между страните се установява, че освен, че е по фактите, въпросът не се явява и обуславящ изхода по спора, тъй като въззивният съд не е формирал правната си воля въз основа на документ, на когото страната в самия въпрос твърди качества, каквито не са възприети от самия правораздавателен орган при произнасянето му с обжалваното решение.

Вторият въпрос също се явява фактически, а не правен тъй като се свежда до конкретно преценката на съда по твърдян конкретен факт и неговото значение за приетите, в обжалваното решение, изводи за липса на симулация. Следва да се отбележи, че във фазата по чл. 288 ГПК, ВКС не се произнася по обосноваността и законосъобразността на произнасянето на въззивния съд по конкретния спор, а преценката за допускане на касационно обжалване е по критериите в чл. 280, ал. 1-3 ГПК, съответно тези в ал. 2.

По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация- формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, поради което ВКС, не дължи произнасяне по допълнителните селективни критерии по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 11.06.2024 г. по в. т. д. № 105/2024 на АС-Варна, Втори състав.

Определението е окончателно.