Решение № 8413 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2951/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Диагностично-консултативен център V Варна Света Екатерина ЕООД, гр. Варна против решение 12897/02.12.2024 г. по адм. дело 1579/2024 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса Варна, чрез юрисконсулт Й. Йорданов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 12897/02.12.2024 г. по адм. дело 1579/2024 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Диагностично-консултативен център V Варна Света Екатерина ЕООД, гр. Варна срещу писмена покана РД-11-1103/5/04.07.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Варна за възстановяване на суми, получени без правно основание, общо в размер на 456,27 лева. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана, издадена на основание чл. 76а, ал.3 от ЗЗО. Същата касае заплатени от НЗОК медицински дейности на ЗОЛ, които към момента на извършването им са представили удостоверения от компетентните институции (Австрия и Германия) за наличие на здравноосигурителни права, впоследствие оказали се прекъснати. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че поканата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76а, ал.3 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма, при изложени мотиви, представляващи фактически и правни основания за издаването й. Развил е съображения относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Обосновал е извод относно точното прилагане на материалния закон. Възражението на жалбоподателя, че липсва вина при отчитането и приемането на неоснователното плащане, е отхвърлено като несъстоятелно, като съдът е приел, че подобно оплакване би могло да има значение при носенето на отговорност за извършено нарушение, каквото в случая от административния орган не е установено. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената покана е издадена в съответствие и с целта на закона, тъй като е насочена към връщане на получена без правно основание сума, която не е свързана с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. Решението е правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Основанието за плащане от здравната каса към лечебното заведение въз основа на сключения договор, при извършване на предвидена в него ММД, е положителния здравноосигурителен статус на пациента. Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че макар доказателствата по случая да са били събрани по-късно, те безспорно установяват, че към момента на извършването на процесните МДД пациентите Б. и Б. не са били здравно осигурени и не е имало правно основание за РЗОК да извърши плащането на медицинските дейности. В този смисъл процесната сума е платена без правно основание и са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената писмена покана. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената писмена покана, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 76а, ал.3 ЗЗО, обуславяща разпоредените правни последици. При правилна преценка на относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, съобразявайки невъзможността лечебното заведение да извършва справка относно здравноосигурителния статус на лицата извън информационната система по чл. 63, ал.1 ЗЗО, административният орган не налага заповед за налагане на санкции, а писмена покана за възстановяване на суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за издаване на писмената покана са доказани. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение