Решение № 7627 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13627/2020 г.

Решение № 7627 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13627/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Буллмед ЕУ" ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Д. срещу решение № 1934/29.10.2020 г. по адм. дело № 1405/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Буллмед ЕУ" ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001681-091-001/24.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 237/16.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, в частта, в която на дружеството не е признат данъчен кредит в общ размер 601 511. 67 лв. с прилежащи лихви 47 116. 73 лв. и лихви в размер на 119. 70 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения се установява възникването и надлежното признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "ДМ -Фарма" ЕООД и "Фарма Логистик" ЕООД. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по конкретно посочени дела. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск. Д. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16001618001681-091-001/24.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 237/16.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 601 511. 67 лв. с прилежащи лихви 47 116. 73 лв. и лихви в размер на 119. 70 лв. по фактури, издадени от "ДМ -Фарма" ЕООД и "Фарма Логистик" ЕООД. Предмет на всички доставки са е лекарства по опис и медикаменти. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизия и в съответствие с материалния закон. По същество на спора съдът е приел, че основна дейност на ревизираното лице е търговия на едро с фармацевтични продукти, лекарства, медицински продукти и др. За да откаже право на данъчен кредит по доставките на лекарства и медикаменти от "ДМ Фарма" ЕООД и "Фарма Логистик" ЕООД, органа по приходите е приел, че липсва реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. До този извод органа по приходите е достигнал, с оглед констатациите при извършена насрещни проверки на доставчиците "ДМ Фарма" ЕООД и "Фарма Логистик" ЕООД. Установено е, че доставчиците не са разполагали с валидни разрешителни за търговия на едро с лекарствени продукти, разрешение за производство на лекарствени продукти или разрешение за внос на лекарствени продукти, издадени то ЗЛПХМ. В ревизионното производство преките доставчици не са представили доказателства за редовно водена отчетност, от което да е видно отразяване на придобиването на стоките /медикаменти/, съхраняването им и изписването им при продажбите на ревизираното лице, вкл. доказателства за наличието на същите по вид, количество и партиден номер към датата на издаване на спорните фактури към "Буллмед ЕУ" ЕООД. На следващо място в хода на ревизията е установено, че доставчиците не разполагат с ресурсен капацитет, необходими за складиране и търговия на едро с лекарствени продукти. В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Л. Н., като от обясненията му се установява механизма на предаване и приемане на стоката. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото СТЕ, в което вещото лице е описало подробно процесните фактури, официалните поръчките към доставчици и списък на лекарства на продукти с техните характеристики и приемо-предавателните протоколи, като е дало заключение, че за едновременно съхранение или превоз на процесните лекарствени продукти и медикаменти са необходими хладилни устройства/ хладилник с посочен обем, хладилни чанти или хладилна кутия/, което не е документирано /чрез фактури за закупуван на такива хладилни устройства/. При така установеното съдът е приел, че оспорващото дружество не е успяло да докаже наличието на стоките при доставчиците и предаването им на ревизираното дружество. Счел е, че събраните в хода на ревизията доказателства, неопровергани с доказателствата по делото относно посочените факти от първостепенно значение, придават на процесните фактури качеството на документ, несъответстващ на обективната действителност. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. При правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент по делото е налице ли е реална доставка на процесните количества лекарства и медикаменти от "ДМ Фарма" ЕООД и "Фарма Логистик" ЕООД. На първо място, както многократно е приемал в практиката си ВАС и СЕС, за да е налице за получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установен факта на реалното предаване, респективно получаване на стоката предмет на доставката, респективно извършване на услугата. Това е и изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДС, съгласно която разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За да бъде прехвърлена собствеността върху стоката, доставчикът следва да разполага със същата, за да я предаде на получателя. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че за прехвърляне на собствеността върху процесните стоки са издадени фактури, както и приемо-предавателни протоколи, в които лекарствените продукти не са дадени по вид и количество. При липса на приемо-предавателни протоколи за приемане на стоките, в които да бъдат индивидуализирани процесните стоки, които имат съответен партиден номер, сертификация, дата на поризводство и срок на годност, то правилно съдът е приел, че не е възможно в конкретния случай да бъде доказано фактическо получаване на стоката и прехвърляне правото на собственост. Свидетелските показания също не допринасят за изясняване на въпроса за наличност на стока при доставчика, а само потвърждават възникнали облигационни отношения между контрагентите по описания механизъм. На следващо място както от обясненията на представляващите на преките доставчици, така и от показанията на свидетеля Н. се установява, че стоката е доставяна в склада на получателя, като при липса на склад при доставчиците и характера на стоката-лекарства, не е установено мястото на съхранението им до доставянето на получателя. За фактическата наличност на стоките при доставчиците в конкретен склад или място за търговска дейност в периодите на издаване на процесните фактури, не са представени доказателства, като не е установена и редовност на счетоводството при изписване и липса на наличност след това при прекия доставчик. Липсват доказателства за закупени хладилни устройства, необходими за извършване на превоз на процесните лекарствени продукти при температурен режим от 2 до 8 градуса по Целзий, поради което не е установено предаване на родово определените вещи предмет на процесните доставки. Последващата реализация на предмета на доставката в случая не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на същата. Последващите доставки са индиции за прехвърляне на собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване на стоката именно от преките доставчици "ДМ Фарма" ЕООД и "Фарма Логистик" ЕООД. При липсата на доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане върху стоките от преките доставчици на ревизираното лице, неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на обжалвания съдебен акт с решенията на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, дело С-324/11. В случая данъчният кредит не е отказан поради действия на доставчиците, които не следва да се вменяват в тежест на получателя по доставката. Правото на приспадане е отказано поради недоказване на фактите, които пораждат данъчно събитие. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 9016 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,