Решение № 201 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6160/2007 г.

Решение № 201 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6160/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./. Образувано е по подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационни жалби от Л. М. Г. и В. Л. Г. и от В. Г. Х. Г. срещу въззивното решение от 06.11.2006 г. по гр. д. № 1584/99 г. на Софийския градски съд. В жалбите са изложени оплаквания за недопустимост и за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответниците по касация П. Г. В., К. П. В., Н. П. Ф., Е. А. Б., Б. И. Б., В. Г. Б., С. П. К., И. Н. И. и К. Н. И. считат жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I г. о., като обсъди заявените в касационните жалби основания и данните по делото, приема следното: Предявен е иск за делба на жилищна сграда, находяща се в съсобствено на съделителите дворно място в гр. С., м. "Манастирски ливади", изградена чрез групов строеж. С обжалваното въззивно решение е допусната делба на дворното място и на жилищна сграда на шест нива: подземно ниво - мазета, ниво гаражи и две ателиета, три нива с по два апартамента и ниво ателиета, с подробно описание на обектите на всяко ниво. Ателиетата на кота + 10.60 м са индивидуализирани с номера 3, 4, 5 и 6, както и със съответните застроена площ и припадащи се идеални части. Определени са съделителите и квотите в съсобствеността. От фактическа страна по делото е установено, че съсобствеността върху дворното място е възникнала с договори, сключени с н. а. № 175/90 г. и н. а. № 42/91 г., с които първоначалните собственици на дворното място И. /починал в хода на делото/, Е. и В. Б. прехвърлили идеални части от него срещу задължението на приобретателите В. и В. Г. и Е. и К. В., И. Н. и С. К. /и на трети неучастващи в делото лица, по отношение на които договорът е развален с влязло в сила решение/ да изградят триетажна жилищна сграда с гаражи и ателиета. Предвидено е определени обекти да бъдат предадени в собственост и владение на прехвърлителите, а други - на приобретателите. Разпределението на обектите е изменено с договора за групов строеж, който е сключен на 20.11.1991 г. За В. Г. е предвидено и заплащане в размер на 5% от стойността на строежа или предоставяне безвъзмездно на квадратура от разпределената й в собственост площ. Не се спори между страните, че жилищната сграда е построена и към момента на подаване на исковата молба описаните в нея обекти били обособени и фактически изградени. Въззивният съд счел за неоснователни възраженията на ответниците по иска, сега касатори, за недопустимост на делбата по съображения, че договорът за групов строеж има значението само на предварителен договор за делба, а липсата на акт образец 16 е преодоляна от установеното по делото, че сградата е узаконима. Приел, че от момента на завършване на сградата в груб строеж е налице годен обект на делба и затова, като съобразил и писмените доказателства относно квотите на страните в съсобственото дворно място, допуснал делба на терена и на жилищната сграда. Обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е допусната делба на поземления имот. Искане в този смисъл не е заявено в исковата молба, не е въведено като част от предмета на делото и по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.). Делбата на терена е и недопустима, защото след прекратяването на съсобствеността върху сградата всеки участник в договора за групов строеж ще стане изключителен собственик на отделен обект, с което ще възникне етажна собственост, а земята ще придобие статут на обща част. Затова като постановено при касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), въззивно решение в тази част следва съгласно чл. 209, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) да се обезсили. Поддържат се оплаквания за недопустимост на постановения съдебен акт поради неотстранена нередовност на исковата молба с оглед записаното в т. 6 "Приложения", че се прилагат строителни книжа, без да са изброени конкретно. Те са неоснователни. По делото са събрани доказателства за издадени и за съществуващи строителни книжа, затова не може да се приеме, че касаторите били лишени от възможност да вземат обосновано становище по доказателствата, а съдът се е произнесъл по въпроси, които не са предмет на исковата молба и е бил лишен от възможността да постанови обосновано решение по въпросите, посочени в чл. 282, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.). Не е порок на исковата молба и непредставянето с нея на одобрен архитектурен проект, нито са порочни процесуалните действия във връзка с изясняването на въпроса за това писмено доказателство. Неоснователен е и доводът за недопустимост на делбата поради наличието на договор за групов строеж. Действително, в чл. 192, ал. 1 ЗТСУ (отм.) изрично е посочено, че в договора се определят жилищата и другите обекти, които участвуващите в груповия строеж ще получат, както и тяхната стойност. В този смисъл договорът за групов строеж в частта, отнасяща се до разпределянето на обектите между участвуващите в строежа, има значението на предварителен договор за делба. Законът обаче е предвидил прекратяването на съсобствеността да стане по реда на чл. 34 ЗС във връзка с чл. 192, ал. 4 ЗТСУ /отм./. Поддържа се, че делбата не може да се осъществи по общия процесуален ред с протичане на производството в две фази, тъй като обектите се разпределят съобразно договора за групов строеж, без съдът да се занимава с уравнение на дяловете. Това становище е неоснователно. В закона няма забрана за разглеждането на сметките във връзка със строежа на сградата. В този смисъл е и съдебната практика /решение № 318 от 11.02.1981 г. по гр. д. № 3631/80 г. на Върховния съд, I г. о./. Извод, че в делбата могат да се разглеждат и сметки във връзка със строежа, следва от изричната разпоредба на чл. 192, ал. 2 и 4 ЗТСУ (отм.), защото разпределянето на жилищата се извършва съобразно действителната стойност на обектите, които участвуващите в груповия строеж придобиват. Оплакването за произнасяне по непредявен иск, каквото според касаторите е включването в делбената маса на незаявени в исковата молба и несъществуващи обекти на таванския етаж, е свързано с правилността на въззивното решение и ще бъде разгледано именно в този аспект. Касаторите твърдят, че в момент, предхождащ заключението на вещото лице, обектите на таванския етаж са разрушени - премахнати са преградни стени в опит да се узакони съществуването на четири отделни обекта, вместо на три съгласно одобрения проект и договора за групов строеж. Опитите са с актовете за узаконяване, като вторият е с екзекутиви, изготвен без съгласието на касаторите, които не са могли да обжалват този акт, защото не е доведен до знанието им. Твърди се също, че четвъртият обект на таванския етаж е изцяло за сметка на жилищната площ на В. Г. съгласно договора за групов строеж. С помощта на техническа експертиза е установено, че сградата не отговаря на одобрения архитектурен проект по отношение на основните осови размери, стълбищната клетка е изместена и външното стълбищно рамо е изградено на 14 вместо на 5 стъпала, не е отчетена денивелацията на терена и това прави гаражите неизползваеми, намалена е ширината и дължината на гаражите, изграденото в партера ателие е уголемено за сметка на общия коридор и на гаражите и не отговаря на проекта. Одобреният проект, който предвижда три тавански ателиета и две тавански стаи, не е спазен и са изградени четири ателиета. Неспазването на осовите разстояния на сградата е довело до промяна в разпределението на жилищата, които също не отговарят на одобрения проект. Тук следва да се посочи, че оплакването за допуснато процесуално нарушение поради неуважаване на искане за отвод на вещото лице, е неоснователно. В случая вещото лице е установило отклонения от проекта при изпълнение на строителството, така, както твърдят и касаторите. Поради това дори и да е имало основание за отвод, процесуалното действие на съда не е довело до неправилност на решението поради неизясняване на фактическата обстановка по делото. Във връзка с горните данни касаторите считат, че делбата е преждевременна, защото обектите не са завършени, не са годни за обитаване, не е предвиден подход към несъществуващо южно ателие. Разрушаването на преградни стени между североизточното и южното ателиета не позволява да се изчисли квадратурата на отделните обекти в таванския етаж. С извършените не по надлежния ред промени се променят и квадратурите на имотите в противоречие с договора за групов строеж. Обжалваното решение не дава отговор на въпросите кой и с какви средства ще изгради обектите в смисъл на обособяване чрез ограждащите стени. Не може да се изчислят и прилежащите части. По тези доводи следва да се посочи, че недопустима е делбата на бъдещи, още несъществуващи обекти, каквато хипотеза ще е налице ако те все още се изграждат в условията на групов строеж. В случая обаче е безспорно, че е построена сграда, която може да бъде предмет на делба. Фактическите промени, извършени по отношение на отделни обекти, не водят до промяна в правото на собственост, защото страните са съсобственици на цялата сграда по причина на това, че разпределението с договора за групов строеж не прави участниците в него собственици на отредените им обекти. Разпределянето на жилищата и на другите обекти следва да стане съобразно реалната им оценка, което е въпрос на втората фаза на делбеното производство, когато ще се определят и прилежащите части от общите части, а изграждането /възстановяването/ на разрушени преградни стени следва да се извърши от собственика, на когото съответният обект бъде възложен в дял. При това разрешение на спора неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение с отказа да бъдат събрани писмени и гласни доказателства за състоянието на таванския етаж. Неоснователен е касационният довод по правата на съделителите Б., които според касаторите са ограничени в обема на отредените им с договора за групов строеж обекти, но не и по отношение на цялата сграда. При договора за групов строеж съсобствеността върху сградата възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване и следователно предмет на съсобствеността е цялата сграда. Договорът не създава самостоятелни вещни права върху конкретни обекти, а съсобственост, която следва да се прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж. Като допустимо и правилно обжалваното решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) да бъде оставено в сила в частта за делбата на жилищната сграда. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.