Решение № 8168 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2017 г.

Решение № 8168 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 1154 от 27.06.2017 г. на Пловдивски административен съд по ахд № 2470/2016 г., в частта, с която съдът е изменил ревизионен акт № Р-16001315010592-091-001 от 08.07.2016 г. по отношение на допълнително определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 821,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 914,61 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 2 821,00 лв. на 670,63 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика, както и в частта, с която съдът е отменил ревизионен акт № Р-16001315010592-091-001 от 08.07.2016 г., по отношение на допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2012 г. на самоосигуряващото се лице, както следва: вноски за ДОО в размер на 2 132,78 лв., ведно със законните лихви в размер на 691,45 лв.; вноски за 30 в размер на 1 332,99 лв., ведно със законните лихви в размер на 432,18 лв., както и вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 833,12 лв., ведно със законните лихви в размер на 270,10 лв., както и частта за присъдените разноски. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК О. М. М. Еюпов в писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебно обжалване пред Административен съд гр. П. е бил горепосоченият РА, в частта, относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 821,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 914,61 лв., както и допълнително определените задължения за ЗОВ за 2012 г. на самоосигуряващото се лице, както следва: Вноски за ДОО в размер на 2 132,78 лв., ведно със законните лихви в размер на 691,45 лв.; Вноски за 30 в размер на 1 332,99 лв., ведно със законните лихви в размер на 432,18 лв., както и Вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 833,12 лв., ведно със законните лихви в размер на 270,10 лв . След анализ на доказателствата към административната преписка и събраните в съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че единственият разход (освен разхода за издръжка и живот в размер на 1600 лв.), включен в паричния поток на М. Е. за 2012 г. е в размер на 43 828 лв. и представлява 1/2 от стойността на закупено недвижимо имущество в режим на СИО по Нотариален акт № 191, том VI, per. № 11193, дело № 1056/2012 г. от 01.11.2012 г. Изложил е мотиви, съгласно които органите по приходите необосновано са приели, че имота по цитирания нотариален акт е платен от ревизираното лице, и е счел, че същия е платен изцяло от съпругата му Ф. Р. Е.. Тъй като приходните органи не са изследвали съвместния принос на жалбоподателя в придобиване на посоченото имущество, съдът е изключил сумата 43828 лв. от разходната част и е приел, че приходите надвишават разходите. Изменил е задължението по ревизионния акт, като е определил дължим данък върху получените субсидии за 2012 г. Счел е също така, че незаконосъобразното формиране на паричния поток на жалбоподателя за 2012 г., а оттам и на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ води до незаконосъобразно определяне и на задълженията за ЗОВ на жалбоподателя за този отчетен период, доколкото размерът на окончателния осигурителен доход за Еюпов е равен на доходите му от трудови правоотношения (в размер на 7337.63 лв.), за който дължимите осигурителни ВНОСКИ (в размер на 943,35 лв.) са внесени. Така постановеното решение е допустимо и валидно, но неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилния извод на първоинстанционния съд, че цената по Нотариален акт № 191, том VI, per. № 11193, дело № 1056/2012 г. от 01.11.2012 г. е заплатена от Ф. Е. Е., съпруга на жалбоподателя, поради което и неоснователно е изключил същата от разходната част на паричния поток за 2012 г. на ревизираното лице. Действително при преглед на банковото извлечение на л. 493 от първоинстанционното дело се вижда, че на 23.10.2012 г. от банкова сметка BG60CBUN91951000457419 по нареждане /наредител/ на М. М. Е. /титуляр на сметката/ е извършено плащане по банков път на 85 656 лв. Тоест, договорената от страните по НА № 191, T. VI, per. № 11193, дело № 1056 от 2012 г. цена на недвижимия имот е платена изцяло от банкова сметка на М. Е.. Ето защо изводът, че в паричния поток за процесната година приходите надвишават разходите е неверен, а оттам и изводът за незаконосъобразно определяне на ЗОВ. С оглед тези си неверни изводи съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, другите писмени доказателства, представени в съдебна фаза и свидетелските показания, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за излагане на собствени мотиви относно тези обстоятелства. По направените искания за присъждане на разноски в частта, с която делото се връща за ново разглеждане следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение