Решение № 14879 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2012 г.

Решение № 14879 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Петров Паунов от гр. Созопол срещу Решение № 466/28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 827/2011 г., по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата н а касатора, против Заповед № ДК-02-ЮИР-1/06.01.2011 г. на Началник на РДНСК - Югоизточен район. Релевирани са доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Ответникът - РДНСК - Югоизточен район чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира същата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на Георги Петров Паунов против заповед № ДК-02-ЮИР-1/06.01.2011 г. на Началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, представляващ едноетажна масивна постройка, находяща се в УПИ ХIII-897, кв. 66 по плана на гр. Созопол, извършен от жалбоподателя. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е извършен без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Заповедта е мотивирана и не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на закона. Обжалваният акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Незаконността му е била констатирана с констативни актове, послужили като основание за издаването на административния акт. Законосъобразни и обосновани са съображенията, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. По делото от представените доказателства не може да се направи извод, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР на ЗУТ, т. е. че е бил допустим по действащите към момента на изграждането му градоустройствени планове и по правилата и нормите действали по това време. От констативен акт № 109/02.09.2010 г. е установено, че строежът е в несъответствие с действащия ПУП за имота, който не предвижда свързано застрояване изцяло на вътрешната граница между двата съседни имота, но не може да се установи дали този план е действал към момента на изграждането му, тъй като и за това жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да сочат годината на изграждането му. Събраните по делото писмени доказателства обуславят несъмнено фактическите основания за издаването на процесната заповед. В конкретният случай твърдяната незаконосъобразност на заповедта не е била установена, тъй като в тежест на оспорващия е било да удостовери наличието на строителни книжа и съответствие на строежа с действащият ПУП, съществуващи към момента на започване на строителството или съответно основания за приложението на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съд е направил правно обоснования извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на разпоредбите на процесуалния закон и в съответствие с материалноправните основания за постановяването му. Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,