Решение № 8250 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез юрисконсулт Недялкова, против решение 8117/25.09.2024г., постановено по адм. дело 1277/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив в частта, в която по оспорване на ММ Агрохолдинг ООД е отменено Уведомително писмо с изх. 02-100-2600/1221#5 от 21.05.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2018г., в частта на Таблица 4, Санкции и редукции на субсидията в лева, колона 16 Неспазени изисквания за управление за сумата 94 415, 19 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част при съобразяване на мотивите на решението. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на доводите си, касаторът представя писмени доказателства. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна ММ Агрохолдинг ООД, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на ММ Агрохолдинг ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив срещу Уведомително писмо изх. 02-100-2600/1221#5 от 21.05.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Административният акт е произнесен след отмяна по съдебен ред на предходно Уведомително писмо с изх. 02-160-2600/1221/02.06.2020г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018г. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но е издаден в противоречие с материалния закон. Приема, че административният орган не изпълнява указанията на съда, дадени в отменителното решение, а посоченото ново основание за отказ от финансиране не е приложимо. На първо място, съдът посочва, че изложените към Таблица 3 на Уведомителното писмо мотиви, свързани с отнет документ на земеделския производител по смисъла на чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 в предходната 2017 г. не съдържат нищо ново в сравнение с установеното в хода на приключилото с влязло в сила съдебно решение по адм. д. 1165/2021 г. на АС- Пловдив, в изпълнение на което е издаден обжалваният административен акт. На второ място, съдът приема неизпълнение от страна на административния орган на указания, във връзка с липсата на доказателства относно това дали установените несъответствия в Протокол 129 от 01.06.2017т. третират именно процесните парцели. На следващо място, съдът посочва, че по отношение на приетото нарушение на изискванията на Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСРС 2014 - 2020 г., която е утвърдена със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите РД 09-453/10.05.2019 г., с влязлото в сила съдебно решение на АС-Пловдив е прието, че този аргумент е неприложим, като се позовава и на влязло в сила решение 8863/06.07.2020 г. по адм. дело 864/2020 г. на Върховния административен съд, което касае стопанската 2017 г., но по отношение на същите правоотношения със същия оператор и съдържа задължителни указания към административния орган, които отново не са съобразени. На последно място, решаващият съд приема, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка Биолотично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 4/24.02.2015г.) не е приложима в редакцията, която е възприета от администртивния орган. Според използваната редакция изплащането на финансовата помощ по направлението за календарната година на констатацията и за следващата календарна година може да се откаже, когато се установи, че контролиращото лице е уведомило министъра на земеделието при отнемане на документ по смисъла на чл. 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/848 на оператор, с който има сключен договор за контрол и сертификация. В случая, според съда установеното отнемане на документ е за кампания 2017 г., когато тази норма не е действаща/същата е в сила от 27.02.2018 г. /. В заключение съдът приема незаконосъобразност на оспореното Уведомително писмо в частта, в която по оспорване на ММ Агрохолдинг ООД е отменено Уведомително писмо с изх. 02-100-2600/1221#5 от 21.05.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2018г., в частта на Таблица 4, Санкции и редукции на субсидията в лева, колона 16 Неспазени изисквания за управление за сумата 94 415, 19 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част при съобразяване на мотивите на решението. Решението е неправилно. При преценка на материалната законосъобразност на обжалваното уведомително писмо съдът не прави собствен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, като направеното в касационната жалба възражение в тази връзка е основателно. Съдът преразказва и препраща към мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено предходно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2018г., позовава се на писмено доказателство, непредставено по делото (Протокол 129 от 01.06.2017г. и основава на него част от решаващите си изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт без да става ясно по делото съдържанието и относимостта на този протокол към преценката за законосъобразност на акта. Видно от съдържанието на оспореното Уведомително писмо, същото съдържа подробни и ясни съображения, които мотивират административния орган да откаже финансово подпомагане на ММ Агрохолдинг ООД, но съдът не прави собствена преценка на съобразителната част на акта, като посочва безмотивно, че не са изпълнени указанията, дадени в отменителното съдебно решение. Не са изложени никакви съображения по отношение на наложената мярка 5.4-Отнемане на сертификата на дружеството на основание чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) 834/2007г., по-конкретно съдът не дава отговор за продължителността на действие на мярката, за да приеме неприложимост на хипотезата на чл. 14, ал. 3, т. 3от Наредба 4/24.02.2015г. посочена като правно основание за отказа от финансово подпомагане. Не са изложени и собствени мотиви относно приетото от административния орган нарушение на Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г., като в случая препращането от страна на съда към влязлото в сила решение 8836/06.07.2020г., постановено по адм. д. 864/2020г. на Върховния административен съд е неотносимо доколкото съдебният спор по това дело касае стопанската 2017г. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС приема, че бланкетно приетото от съда, основано на препращане към мотивите на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходното УП, и на неприети по делото доказателства, че не е доказано наличието на фактическите установявания и посочените от административния орган правни основания, послужили за издаване на оспореното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, поради което административният акт се явява незаконосъобразен, противоречи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност е направен, без да са събрани и обсъдени релевантните доказателства. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд-Пловдив за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително представените с касационната жалба, и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. Воден от горното, ВАС, пето отделение