Решение № 7035 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2016 г.

Решение № 7035 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане подадено от Г. Б. Г. от гр. С., чрез пълномощник адв. Д. К., за отмяна на влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. и решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В искането молителят се позова на проведено на 28.03.2016 г. Събрание на пълномощниците на "С. В. кооперация - СиВЗК", на което е отчетена дейността на кооперацията за 2015 г. и на което са обсъдени исканите за отмяна съдебни решения, като неправилни и е взето решение за защита на правата на застрахованите лица. Смята, че от датата 28.03.2016 г. тече срокът по чл. 240 от АПК за подаване на искане за отмяна. Посочва се, че на събранието е обсъдено и решение № 10056 от 30.09.2015 г. по адм. д. № 7318/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отхвърлено искането за отмяна на посочените решения на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Излага, че въз основа на настъпили нови обстоятелства и представени нови доказателства по адм. д. № 7318/2015 г. на ВАС, иска да се отменят влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град и решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, като се върне делото за разглеждане от друг състав, като се посочи от къде да започне делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Мирчева, оспорва искането като недопустимо предвид на това, че страна в производството е юридическо лице и липсва процесуална легитимация за чл. на юридическото лице за подаване на искане за отмяна. По същество излага доводи, че искането е неоснователно, предвид липсата на отменителни основания. Заинтересованата страна - "С. В. кооперация - СиВЗК", чрез пълномощник адв. Колев излага доводи за основателност на искането за отмяна. По допустимостта на искането настоящият съден състав на Върховния административен съд, съобрази, че е постановено определение № 1129 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 12669/2016 г. на Върховния административен съд, Първа колегия, седемчленен състав, с което е отменено определение № 10487/10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 9065/2016 г. по описа на Върховен административен съд, Петчленен състав на I колегия и е върнато делото на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия. С посоченото определение е прието, че неправилно е конституирана в адм. дело № 9065/2016 г. като страна по искането за отмяна "С. В. кооперация - СиВЗК", като искането за отмяна изхожда от Г. Б. Г., подадено чрез адв. Колев и той е следвало да бъде конституиран и призован като страна в производството по отмяна. Предвид указанията на седемчленния състав на ВАС за разглеждане на искането на Г. Б. Г. подадено на 23.06.2016 г. за отмяна на влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. и решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав приема това искане за допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на "С. В. кооперация - СиВЗК" срещу Ревизионен акт № 29001100160/25.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., в частта, в която е потвърден с Решение № 109/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ" С. при ЦУ на НАП, относно установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО (отм.) и ЗКПО за данъчен период 2004-2009 г. С решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796/2013 г. на Административен съд С.-град. Р. е влязло в сила на 03.02.2015 г. С решение № 10056 от 30.09.2015 г. по адм. д. № 7318/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е отхвърлено искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796/2013 г. на Административен съд С.-град и решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 240 от АПК отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане на решението в сила, но във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването на решението. В съответствие с чл. 246, ал. 1 от АПК право да искат отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В съответствие с чл. 247 от АПК за сроковете, формата, подаването и разглеждането на искането за отмяна се прилагат чл. 240 и чл. 243. Сроковете по чл. 240 от АПК са преклузивни. За да се установи началната дата, от която започват да текат сроковете, от значение са определените от законодателя термини - възникване на основанието и узнаване на основанието за отмяна. С чл. 239 от АПК са посочени основанията за отмяна. Молителят е посочил отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК, като се е позовал на проведено на 28.03.2016 г. Събрание на пълномощниците на "С. В. кооперация - СиВЗК", на което е отчетена дейността на кооперацията за 2015 г. и на което са обсъдени исканите за отмяна съдебни решения, като неправилни и е взето решение за защита на правата на застрахованите лица. Смята, че от датата 28.03.2016 г. тече срокът по чл. 240 от АПК за подаване на искане за отмяна, както и че на събранието е обсъдено и решение № 10056 от 30.09.2015 г. по адм. д. № 7318/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отхвърлено искането за отмяна на посочените решения на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В молбата за отмяна е заявено, че са нарушени правата на чл. кооператорите предвид узнаване на резултата от решение № 10056 от 30.09.2015 г. по адм. д. № 7318/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отхвърлено искането на "С. В. кооперация - СиВЗК" за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796/2013 г. на Административен съд С.-град и решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение. В изпълнение на определение № 1129 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 12669/2016 г. на Върховния административен съд, Първа колегия, седемчленен състав, настоящият съдебен състав е приел за допустимо искането за отмяна на посочените решения. От фактическа страна се установява, че жалбоподател в производството по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град е "С. В. кооперация - СиВЗК", която в качеството на юридическо лице е оспорила Ревизионен акт № 29001100160/25.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., в частта, в която е потвърден с Решение № 109/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ" С. при ЦУ на НАП, относно установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО (отм.) и ЗКПО за данъчен период 2004-2009 г. С решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на "С. В. кооперация - СиВЗК". Производството пред административния орган е по ДОПК и в него не са участници членовете на "С. В. кооперация - СиВЗК", като с Ревизионен акт № 29001100160/25.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърдено с Решение № 109/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ" С. при ЦУ на НАП, са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО (отм.) и ЗКПО за данъчен период 2004-2009 г. на "С. В. кооперация - СиВЗК". По адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, касационен жалбоподател е "С. В. кооперация - СиВЗК" срещу решение № 224/10.01.2014 г. по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град, а ответник директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК право да искат отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В случая производството пред Административен съд С. -град се е развило във връзка с оспорване на ревизионен акт по реда на ДОПК, в което страни са "С. В. кооперация - СиВЗК" като данъчно задължено лице и данъчния орган. В това производство членовете на "С. В. кооперация - СиВЗК" нямат качество на страна и не участват в производството, както не са страна и в касационното производство. В тази връзка членовете на "С. В. кооперация - СиВЗК", какъвто е и молителя Г. Б. Г., не са страна в тези производства и техните права и интереси не са засегнати от постановените съдебни актове. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В производствата по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град и адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, молителят Г. Б. Г. не е надлежна страна и няма право на самостоятелно участие в тях, поради което спрямо него не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на поставените в тези производства съдебни решения. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд приема, че в производствата по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град и адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, не е допуснато процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановените решения. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането на Г. Б. Г. от гр. С., подадено чрез пълномощник адв. Д. К., за отмяна на влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. и решение № 1178/03.02.2015 г. по адм. д. № 3607/2014 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 249 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав