Решение № 10686 от 23.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Христова, с [ЕГН], чрез процесуален представител - адв. Ч. Пенчев, срещу Решение 391 от 14.04.2022 г., постановено по адм. д. 1105 по описа на Административен съд София Област (АССО) за 2021 г. С него е отхвърлена жалбата на Христова срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9564#9 от 21.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ3). С последния е установено публично държавно вземане на Христова в размер на 23981,26 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2013 г. 2017 г. (Наредба 11 от 06.04.2009 г.). Наред с това, тя е била осъдена да заплати на ДФЗ сума в размер на 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Излагат се подробни доводи, с които се обосновава незаконосъобразността на оспорения пред АССО АУПДВ и в този смисъл се релевира касационно оплакване за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и отмяната на оспорения АУПДВ. Иска се присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представена по делото писмена молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Й. Христова срещу АУПДВ 01-6500/9564#9 от 21.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ3, с който в нейна тежест е определено задължение за публично държавно вземане в размер на 23981,26 лв., представляващо изплатената й субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за 2007 г. - 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и във връзка с подадените от Христова общи заявления за плащане на площ за трите процесни години, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Фактическото основание за издаване на АУПДВ е влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР за 2007 г. - 2013 г. с изх. 01-6500/9564 от 15.05.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ3. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б", във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Й. Христова е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 230013 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и че е одобрена за участие, за финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 г. - 2013 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през кампания 2013 г. Установено е също, че въз основа на подадени заявления за подпомагане, на Христова са били изплатени суми: 1) през 2013 г. (първата година от ангажимента) в размер на 19726,82 лв.; 2) през 2014 г. (втората година от ангажимента) в размер на 20120,55 лв.; 3) през 2015 г. (третата година от ангажимента) в размер на 20105,78 лв. Общият размер на изплатеното финансово подпомагане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е 59953,15 лв. За безспорно установено по делото е изпращането на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 г. - 2013 г. с изх. 01-6500/9564 от 15.05.2019 г., получено от Христова на 29.05.2019 г. С него ДФЗ е прекратил агроекологичния й ангажимент поради неспазване от нейна страна на изискванията чл. 24, ал. 2 и ал. 4, във вр. с чл.18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Предвид липсата на доказателства и твърдения за обжалване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент е прието от съда, че същият е влязъл в сила. С Уведомително писмо с изх. 01-6500/9564 от 14.07.2020 г. административният орган, въз основа на влезлият в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, е открил производство по издаване на АУПДВ в размер на 23981,26 лв., която сума представлява 40% от изплатените суми като подпомагане за трите години от агроекологичния ангажимент, в съответствие с чл.18, ал. 4, б. б от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Христова е депозирала възражение срещу констатациите на административния орган в уведомителното писмо, но доводите й са възприети за неоснователни, по съображения изложени в оспорения АУПДВ. При така установеното от фактическа страна, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при условията на делегация, съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 ЗПЗП, правомощията за издаване и подписване на АУПДВ по мярка 214 АЕП са делегирани на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Направил извод, че АУПДВ е издаден при спазване на изискванията за валидност, в писмена форма, като в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК са изложени фактическите и правни основания за издаването му; съдържа ясно и конкретно разпореждане; посочен е срокът и органът, пред който може да бъде обжалван; подписан е, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Съдът съобразил, че Христова е надлежно уведомена за откриване на производството по издаване на акта, с което е спазена процедурата по чл. 26, ал. 1 АПК и не е налице нарушение чл. 34 АПК, доколкото липсват твърдения и доказателства, че тя е искала да се запознае с цялата административна преписка и не й е била осигурена тази възможност. Наред с това, тя се е възползвала от възможността да възрази срещу констатациите на административния орган, като съображенията й са обсъдени в оспорения акт и е осигурено правото й на защита. По приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е съобразил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 11 от 06.04.2009 г. Обосновал е извод, че при наличието на прекратен, с влязъл в сила административен акт, агроекологичен ангажимент на Христова, поради неспазване на изискване, за което не са приложими основанията по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, то приложим е процесуалният ред по чл. 27 ЗПЗП. Приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на спорния АУПДВ, доколкото не се оспорва, че Христова е получила финансова помощ по мярката за първите три години от поетия агроекологичен ангажимент 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер 59953,15 лв., както и че по отношение на нея има влязъл в сила акт за прекратяване на поетия ангажимент. В този смисъл съдът е обосновал извод, че АУПДВ е издаден при правилно приложение на материалния закон. Доводите за наличие на форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в настъпили непредвидими законодателни изменения на чл. 37и ЗСПЗЗ, които са довели до прекратяване на агроекологичния ангажимент, не били възприети от съда като основание за незаконосъобразност на спорния АУПДВ. В тази насока е прието, че основателността на твърденията е следвало да бъде съобразена в друго производство това по оспорване на акта за прекратяване на ангажимента. Съдът е отчел, че възраженията за наличието на форсмажорни обстоятелства и представянето на доказателства в тази връзка е направено едва в хода административното производство по издаване на процесния АУПДВ, което е много след срока, в който административният орган е бил длъжен да извърши преценка за наличието им и след влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента. Взел е предвид и това, че Христова не е изпълнила изискването по чл. 18, ал. 7 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за уведомяване на ДФЗ (чл.18, ал. 6 от тази наредба). Направил е извод, че сумата, представляваща финансова помощ, която следва да бъде възстановена от земеделския производител, е правилно определена от издателя на АУПДВ съгласно чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба 11 от 06.04.2009 г. в размер на 40% от получената финансова помощ. По така изложените съображения съдът достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон, като въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка е направил фактически и правни изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Правилен и обоснован на доказателствата е направеният извод, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му. Неоснователни са оплакванията за издаването му от некомпетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г., изпълнителният директор на ДФЗ издава АУПДВ по реда на ДОПК, като според ал. 6 същият може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Обосновано административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал със Заповед 03- РД/2891/23.07.2019 г. правомощието за издаване на АУПДВ по мярка 214 АЕП. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото съдът е преценил, че в хода на административното производство по издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото Христова е уведомена на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт чрез връчване на екземпляр от уведомително писмо от 14.07.2020 г., като й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Неоснователно е и поддържаното твърдение пред настоящата инстанция, че актът по чл. 26, ал. 1 АПК не й е връчен надлежно. Видно от данните по делото уведомителното писмо е изпратено с известие за доставяне, получено лично от Христова с дата на удостоверяване 14.08.2020 г., като лицето се е възползвало от възможността да възрази срещу констатациите на административния орган, а възраженията й са възприети за неоснователни в оспорения акт. Неподкрепено от доказателствата по делото и в този смисъл правилно възприето като неоснователно от състава на АССО е декларативното твърдение за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 34 АПК, изразяващо се в лишаване от възможност на адресата на акта да се запознае с административната преписка по издаване на АУПДВ. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Видно от мотивите на процесния АУПДВ, като фактическо основание послужило за неговото издаване, административният орган е посочил влезлият в сила административен акт за прекратяване на поетия от Христова агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР за 2007 г. - 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1). С влизането в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния ангажимент между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2ь във вр. с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Този акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол относно неговата законосъобразност. Доколкото по делото и към настоящият момент липсват твърдения и доказателства за оспорване на уведомителното писмо за прекратяване на ангажимента, респективно за отмяната му, то правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че същото е влязло в сила. Доводите на касационния жалбоподател във връзка с наличието на форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в непредвиденото законодателно изменение на чл. 37и ЗСПЗЗ, довело до намаляване на одобрените площи на Христова, касаят законосъобразността на уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 г. - 2013 г. и същите са ирелевантни за настоящото производство. В тази връзка правилно административният съд не е обсъждал възраженията и доказателствата на Христова в тази насока, доколкото всъщност към момента те са преклудирани. Първоинстанционният съд е обосновал верен извод, че с АУПДВ правилно е определен и размерът на публичното държавно вземане на основание чл. 18, ал. 4, б .б от Наредба 11/06.04.2009 г. Правилно е установено от съда, че първоначалното одобрение на Христова по мярката е за 2013 г., като общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента не се оспорва от нея и е в размер на 59953,15 лв. Доколкото ангажиментът е прекратен за 2016 г., която се явява четвъртата година, съгласно чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба 11 от 06.04.2009 г. подлежащата на възстановяване сума следва да се определи в размер на 40 % от получената до момента финансова помощ (23981,26 лв.). Предвид гореизложеното и доколкото не се установиха отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Доводите на касационния жалбоподател са идентични с изложените в писменото му становище, представено пред АССО на 04.03.2022 г. На тях първоинстанционният съд е дал подробно обоснован отговор, който се споделя от настоящия състав. При този изход на спора и своевременно заявената претенция от ответника по касация, нему се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение