Решение № 5037 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2020 г.

Решение № 5037 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т., подадена чрез адв. Р. К., против решение № 1395 от 27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 474/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ЛС-12 от 04.02.2020 г. на командира на 24-та авиационна база - Военно формирование 32040 – Крумово. С оспорената заповед на касатора, заемащ длъжността младши шофьор в отделение "Горивозареждачи и автоцистерни" на взвод "Самолетообслужваща техника" в автотранспортна рота на ескадрила "Летищно-техническо и битово осигуряване" във Военно формирование 32040 – Крумово, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) - "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, като лицето е освободено от заеманата длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на АС – Пловдив поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяването на ново по същество на спора, с което заповед № ЛС-12 от 04.02.2020 г. на командира на 24-та авиационна база - Военно формирование 32040 – Крумово да бъде отменена като незаконосъобразна, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Доводите и исканията на касационния жалбоподател се поддържат и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – командирът на 24-та авиационна база - Военно формирование 32040 – Крумово, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и пледоария по същество изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение решаващият състав на АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на редник 3-ти клас Г. Т. – младши шофьор в отделение "Горивозареждачи и автоцистерни" на взвод "Самолетообслужваща техника" в автотранспортна рота на ескадрила "Летищно-техническо и битово осигуряване" във Военно формирование 32040 –Крумово, срещу оспорената заповед на командира на 24-та авиационна база - Военно формирование 32040 – Крумово, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ, вр. с чл. 241 и чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военна служба, като на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ е прекратен договорът му за военна служба и Г. Т. е освободен от длъжност и от военна служба със зачисляване в запаса. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за освобождаване от длъжност и от военна служба, тъй като редник 3-ти клас Т. с неуставното си държание е нарушил виновно чл. 109, чл. 110, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1, чл. 114, т. 7 и т. 9, т. 11 и т. 13 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ), както и задължението предвидено в чл. 370, т. 7 УВСВСРБ, да не напуска поста, докато не бъде сменен, дори ако животът му е в опасност (самоволното напускане на поста е военно престъпление). Въз основа на относимите към спора доказателства, приложени с административната преписка, както и тези, събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство, съдът е достигнал до крайния извод за издаване на процесната заповед от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му правомощия, при спазване на предвидената в закона форма с ясно, точно и безпротиворечиво посочване на фактическите и правни основания за налагане на определеното дисциплинарно наказание, както и в съответствие с материалния закон и преследваната от него легитимна цел. Решението е правилно, при следните съображения: От събраните по делото доказателства безспорно е установено извършеното нарушение: при проверка на часовите от състава на караула извършена от майор Г. и старшина В. на 25.01.2020 г. около 05: 00 часа е констатирано, че жалбоподателят редник 3-ти клас Г. Т., като часови на пост № 3 – склад за съхранение на авиационно и артилерийско въоръжение, за времето от 05: 10 часа до 05: 45 часа е напуснал охранявания от него пост № 3. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" може да се наложи при тежки нарушения на военната дисциплина, каквото в случая е нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, а именно неизпълнение на задължение по военна служба – нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Поради това правилно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му правомощия е реализирано в съответствие със закона. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, която разпоредба дава възможност за преценка на наказващия орган при определяне вида на наказанието в зависимост от тежестта на извършеното нарушение и останалите релевантни обстоятелства, визирани в чл. 247 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България задължения на кадрови военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Несъмнено със своите действия Г. Т. нарушава задълженията си по чл. 370, т. 5 от УВСВСРБ да не напуска поста, докато не бъде сменен, дори ако животът му е в опасност (самоволното напускане на поста е военно престъпление), които нормативно са му вменени да спазва при изпълнение на военната служба. В този смисъл напълно обоснована е преценката на съда, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението. Причините за напускане на поста, изтъквани от касатора не оправдават допуснатото нарушение, още повече военнослужещият не е спазил установения ред за напускане на поста при възникнала необходимост, както правилно е преценено от съда. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ се установяват от проведената служебна проверка, изяснените обстоятелства и факти относно констатираното нарушение на караулната служба на Г. Т.. При тези доказателства обосновано първоинстанционният съд приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради обстоятелството, че нарушението на Т. не е установено с влязла в сила присъда. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната и нереализирането й не е пречка за налагане на дисциплинарна санкция за допуснато нарушение на военната дисциплина, когато, както в случая, са налице основанията, предвидени в закона за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Ето защо доводите, които се правят от жалбоподателя, в тази насока са неоснователни. Касационната инстанция не споделя изводите на съда, че по отношение на второ дисциплинарно нарушение по т. 2 от заповедта, неуставно държание, в оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание се съдържа достатъчно ясно описание на твърдените нарушения, позволяващо индивидуализация на конкретното изпълнително деяние. В заповедта е посочено, че на 24.01.2020 г. в 08: 00 часа при развод на денонощния наряд по пътя за караулното помещение редник 3-ти клас Г. Т. неколкократно отправя обидни коментари по адрес на майор Г. и на старшина В. В., назначен за началник на караул, като на 24.01.2020 г. около 08: 30 часа по време на смяна на стария и новия караул редник 3-ти клас Т. продължава да повтаря обидните коментари по адрес на назначените длъжностни лица майор Г. и старшина В.. В случая липсва описание и конкретика по отношение на извършените неуставни действия, като при неизяснената фактическа обстановка не може да бъде направен категоричен извод за тежестта на нарушението на етичните норми и правила. В допълнение следва да се посочи, че видно от протокола от извършената служебна проверка от комисията по чл. 142, ал. 1 ППЗОВСРБ е, че тези обстоятелства са били обсъдени от комисията, но същата е предложила на военнослужещия да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание за самоволното напускане на охранявания пост като часови. Поради това, тези погрешни изводи на съда не обуславят друго заключение относно правилността на крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на военнослужещия е фактът на самоволното напускане на охранявания от същия пост като часови, с което е нарушил изискванията на чл. 370, т. 5 УВСВС. Неизпълнението на регламентираните от УВСВСРБ задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, обосноваващо крайния извод за законосъобразност на административния акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид липсата на касационни отменителни основания, както и с оглед резултата от извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 100. 00 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение