Решение № 12093 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиев срещу Решение 2289/07.04.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 731/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Георгиев срещу Заповед 513з-9952/19.12.2018 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Н. Георгиев е осъден да заплати разноски по делото. Съдът е допуснал техническа грешка при изписване номера на обжалваната заповед като е посочил, че това е Заповед 523з-9952/19.12.2018 г. Предвид изложените от съда мотиви е ясно кой е административният акт е подлежал на съдебна преценка. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи, нарушението от страна на съда на чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички своевременно направени възражения за нарушение на чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Излага съображения, че тъй като обжалваният акт не му е връчван, а за него той може да има действие от момента на връчването му, не може да му се придава обратно действие. Прави извод, че поради това заповедта в частта й, с която е определен началния ѝ момент на действие, се явява нищожна. Твърди, че издаването на заповед като процесната е изцяло в правомощията на министъра на вътрешните работи и същият не може да делегира правомощията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Иванов. Ответникът по касация Директорът на СДВР оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация се представлява от юрк. Георгиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 513з-9952/19.12.2018 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерство на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд през официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (Наредба 8121з-908/2018 (отм.)), във връзка с т. 1.7, буква а/аа от МЗ 8121з-671/09.06.2015 г. и предложения с рег. 513р-78824/19.09.2018 г. и рег. 513р-95753/15.11.2018 г. е разпоредено на Н. Георгиев да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за пряко изпълнение на патрулно - постова дейност на териториален принцип в размер на 20 на сто от 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база, за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР, считано от 19.09.2018 г. За да отхвърли жалбата решаващият съд, след като е изложил съображения, че е сезиран с жалба, с която се иска само прогласяване на нищожност на оспорения акт, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. В тази връзка е посочил, че независимо, че в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, в редакцията му към датата на издаване на оспорваната заповед, е посочено, че размерът на визираните в разпоредбата възнаграждения се определя от министъра на вътрешните работи, не можело да се направи извод, че законодателят е имал предвид определянето на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение на всеки служител от системата на МВР да се извършва от министъра. Позовавайки се на чл. 158, т. 3, чл. 37, чл. 43, ал. 3, т. 3 и ал. 4 ЗМВР е посочил, че директорът на СДВР, като орган по назначаването на жалбоподателя, е и орган, който е компетентен да определи и възнаграждението му, както при първоначалното му назначаване, така и измененията на размера на възнаграждението и всички негови елементи основно и допълнително. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 179а ЗМВР, която е обнародвана в ДВ бр. 34/2019 г. По тези съображения е приел, че директорът на СДВР не е бил некомпетентен към 19.12.2018 г. да издаде процесната заповед. Приел е, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт, при спазване на процесуалните и материалноправните предпоставки за издаването ѝ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваната Заповед 513з-9952/19.12.2018 г. на директора на СДВР е издадена на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-908/2018 г. (отм.) Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: изпълнение на специфични служебни дейности. Съгласно § 1, т. 26а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР, в редакцията към ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., Специфични служебни дейности са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, в редакцията му към датата на издаване на оспорваната заповед (ДВ бр. 97 от 2017 г.), условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-908/2018 г. (отм.), но действала към датата на издаване на оспорваната заповед, определянето на конкретния размер и вид на допълнителното възнаграждение, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции Гранична полиция и на регионалните дирекции Пожарна безопасност и защита на населението, след мотивирано писмено предложение на началниците на съответните звена. С оспорената пред АССГ заповед от 19.12.2018 г. е определен индивидуален размер на допълнително месечно възнаграждение за пряко изпълнение на патрулно постова дейност на териториален принцип за изпълнение на специфични служебни дейности на служител на младша изпълнителска длъжност. Размерът на това възнаграждение е определен от директорът на СДВР, който предвид нормата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР към този момент, не е нямал правомощия да определи размера на това възнаграждение. В закона не е предвидена възможност министърът на вътрешните работи да делегира правомощието си за определяне конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Предвиденото в Наредба 8121з-908/2018 г. (чл. 14) делегиране на правомощия, след като няма изрично нормативно овластяване за това, не води до извод за материална компетентност на директора на СДВР да издаде процесната заповед. В случая е налице изключителна компетентност на министъра на вътрешните работи, очертана със закон. Неотносими към спора са последващите изменения на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР и приемането на новия член 179а ЗМВР. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Обжалваната заповед, като издадена от орган без материална компетентност, ще следва да се обяви за нищожна. Предвид обявяване нищожността на оспорваната заповед е безпредметно обсъждането на наведените от касатора доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и за липсата на преценка за незаконосъобразност на оспорваната заповед на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. По същата причина е безпредметно връщането на делото на първата инстанция за поправка на допуснатата грешка при изписване номера на заповедта. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за разноски следва да се уважи и на същия се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции в доказан размер общо 980 лв. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, възражението на ответника по касация за прекомерност не явява неоснователно. За касационната инстанция адвокатското възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За първата инстанция размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. и не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение